Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Чарлс кимна и те се изправиха.

— Има още нещо, Хари. Искам да разбера как е Ърнестина. Него не мога да попитам.

— Ще се опитам да поговоря със стария Обри после. Не е чак такова магаре, но трябва да се прави на такъв заради таткото.

И така те се върнаха; признанието бе подписано — най-напред от Чарлс, после от другите. Всички стояха прави.

Настъпи миг на неловко мълчание. Най-сетне мистър Фрийман заговори:

— А сега да не смееш повече да се изпречваш на пътя ми, мошенико. Защо не бях по-млад! Ако…

— Драги мистър Фрийман!

Острият глас на стария Обри накара клиента му да млъкне. Чарлс се поколеба, поклони се на двамата адвокати и излезе, следван от Монтегю. Навън Монтегю му каза:

— Почакай ме в каретата.

След минута-две той седна до Чарлс.

— Тя е добре, доколкото може да се очаква при такива обстоятелства. Това бяха думите му. Даде ми да разбера също какво смятал да прави Фрийман, ако пак тръгнеш да се жениш. Щял да покаже това, което току-що подписа, на следващия ти тъст. Има намерение да те остави ерген за цял живот.

— Така и предполагах.

— Старият Обри ми каза между другото на кого дължиш отърваването си под гаранция.

— На нея ли? И това го предполагах.

— Ако останело на таткото, Шейлок щял да си вземе фунта месо. Но в това семейство очевидно командва младата дама.

Каретата измина още стотина метра, преди Чарлс да заговори отново:

— Опозорен съм за цял живот.

— Драги ми Чарлс, щом се правиш на мюсюлманин в света на пуританите, не можеш да очакваш нищо друго. Като всеки мъж, и аз обичам хубавите женички. Не те упреквам. Но не ми разправяй, че не знаеш как се плаща за подобно нещо.

Чарлс мрачно гледаше слънчевата улица, по която се движеха.

— Бих предпочел да съм мъртъв.

— Хайде тогава да отидем на „Верей“ и да видим сметката на един-два омара, за да ми разкажеш за загадъчната мис Удръф, преди да си умрял.

Мисълта за унизителната процедура потискаше Чарлс дни наред. Той отчаяно искаше да замине за странство, никога повече да не види Англия. Клубът, приятелите… как би могъл да се яви пред тях. Даде най-строги нареждания: няма го вкъщи за никого. Единствената му цел бе да издири Сара. Един ден детективите откриха някаква мис Удбъри, току-що назначена в девическото училище в Сток Нюингтън — с кестенява коса, сходна с описанието, дадено от него. Чарлс прекара един мъчителен час пред училището. Мис Удбъри излезе, повела ученичките в индийска нишка. Тя само бегло напомняше на Сара.

Дойде юни, необикновено хубав. Накрая на месеца Чарлс реши да преустанови диренето. Детективите не губеха надежда, но тях ги интересуваше главно възнаграждението. След Лондон претърсиха Екситър; изпратен бе дори човек дискретно да събере сведения в Лайм и Чармът; всичко бе напразно. Една вечер Чарлс покани Монтегю на вечеря в жилището си в Кенсингтън и съвсем откровено, обезверен го попита какво да прави. Монтегю му отговори без колебание: да замине за странство.

— Но каква е била целта й? Да ми се отдаде… и после да ме отхвърли, сякаш не съм представлявал нищо за нея.

— Прости ми, но много вероятно е точно това да е истината. Защо онзи доктор да не е бил прав? Сигурен ли си, че не е била обладана от някаква разрушителна мъст? Да съсипе бъдещето ти… Чарлс, да те докара дотам, докъдето вече си стигнал?

— Не мога да го повярвам.

— Но волю-неволю трябва да го повярваш.

— Въпреки всичките си измислици и лъжи тя беше откровена… и честна. Може да е умряла. Тя няма пари. Няма близки.

— Ами да изпратя някой чиновник да провери в моргата.

Чарлс прие разумния му съвет едва ли не като обида, но на другия ден го послуша. Сред умрелите нямаше никаква Сара Удръф.

Той се повъртя още седмица, после една вечер изведнъж реши да замине за странство.

Нека да прескочим сега двадесет месеца. Свежо февруарско утро на 1869 година. Междувременно Гладстон най-сетне е стигнал до Даунинг Стрийт №10; изпълнена е последната публична екзекуция в Англия; скоро ще се появи „Подчиняването на жените“ от Мил 68 68 Джон Стюърт Мил (1806–1873) — философ, политик и икономист, привърженик на утилитаризма. Споменатото му произведение третира въпроса за избирателните права на жените. — Б.пр. и ще бъде открит Гъртън Колидж 69 69 Женски колеж, основан 1869 г. Признат от Кеймбриджкия университет през 1948 г. . Както обикновено, Темза е отвратително калносива. Но небето над нея насмешливо се синее и като вдигне човек поглед, все едно, че е във Флоренция.