Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Дълбоко в сърцето си Чарлс не желаеше да бъде агностик. Тъй като никога не бе имал нужда от вяра, той доста добре се бе научил да живее без нея; и разумът му, и познанията, които бе почерпил от Лайъл и Дарвин, му бяха доказали, че с право се е отрекъл от догмата. И все пак той беше тук и не плачеше за Сара, а за неспособността си да разговаря с Господа. В тази мрачна църквица той разбра, че връзките са прекъснати. Контактът бе неосъществим.

В тишината се разнесе силно хлопане. Той се обърна, изтрил набързо очи с ръкава си. Но който и да се бе опитал да влезе, очевидно се бе примирил, че църквата е вече затворена; сякаш някаква низвергната част от самия Чарлс си бе отишла. Той стана и закрачи нагоре-надолу между пейките с ръце на гърба. Полуизтрити имена и дати — последни вкаменени останки от живота на други люде — го гледаха неясно от надгробните плочи, вкопани в пода. Дали загдето ходеше по тези плочи, което леко му напомняше на богохулство, или може би поради моментите на отчаяние, които бе преживял, в края на краищата нещо му възвърна спокойствието и пред очите му просветля. Поведе се диалог между по-доброто и по-лошото му „аз“ — или може би между него и онази разпната фигура в сумрака на олтара.

Откъде да започна?

Започни от онова, което си сторил, друже. И престани да се вайкаш, че си го сторил.

Не го сторих аз. Подведен бях да го сторя.

Какво те подведе?

Бях измамен.

Каква цел е стояла зад измамата?

Не знам.

Трябва да прецениш.

Ако тя наистина ме е обичала, не би могла да ме остави да си ида.

Ако наистина те е обичала, би ли могла да продължава да те мами?

Тя не ми даде друга възможност. Сама каза, че бракът между нас е немислим.

И каква причина ти посочи?

Разликата в общественото ни положение.

Благородна причина.

Освен това Ърнестина… Аз съм й дал тържествено обещание.

То вече е нарушено.

Ще го поправя.

С любов? Или с вина?

Няма значение. Клетвата е свята.

Щом няма значение, клетвата не може да бъде свята.

Моят дълг е ясен.

Чарлс, Чарлс, прочитал съм тази мисъл и в най-жестоките очи. Дългът е просто един кюп. Поема каквото сложиш в него — от най-голямото зло до най-голямото добро.

Тя пожела да си ида. Прочетох го в очите й: презрение.

Да ти кажа ли какво прави Презрението в този момент? Ридае сърцераздирателно.

Не мога да се върна.

Мислиш ли, че с малко вода можеш да измиеш кръвта от слабините си?

Не мога да се върна.

Защо трябваше да се срещаш с нея на Върлото? Защо трябваше да спираш тази нощ в Екситър? Защо трябваше да отиваш в стаята й? Да оставиш ръката й върху своята? Защо трябваше да…

Признавам всичко! Съгреших. Но бях попаднал в капана й.

Тогава защо избяга от нея?

Чарлс не отговори. Пак седна на пейката. Сключи пръсти с такова ожесточение, че побеляха, сякаш щеше да счупи кокалчетата, и продължи да се взира до болка в мрака. Но другият глас не го оставяше на мира.

Може би има нещо, което тя обича повече от теб, друже. А ти не разбираш, че тъкмо защото истински те обича, трябва да ти даде онова, което обича повече. Ще ги кажа защо ридае: защото ти липсва смелост да й върнеш принесения от нея дар.

Какво право има тя да ме изтезава?

Какво право си имал ти да се родиш?

Само давам кесаревото…

А може Фриймановото на Фрийман?

Това е подло обвинение.

А как постъпваш към мен? Това ли е твоята почит?

Гвоздеите, които забиваш в дланите ми?

Моите уважения — Ърнестина също има длани.

а вземем тогава ръката й и да прочетем какво е написано на нея. Не виждам щастие. Тя знае, че не е обичана истински, че е заблуждавана. Неведнъж, а много, много пъти. Всеки ден от брачния й живот.

Чарлс опря лакти на облегалката пред себе си и зарови глава в ръцете си. Чувстваше се раздвоен, понесен от потока на собствената си нерешителност, който го влечеше, тласкаше го напред към бъдеще, което не той избираше.

Надникни в сърцето си, клети ми Чарлс! Нали като пристигна в този град, мислеше да докажеш на себе си, че още не си в затвора на своето бъдеще. Но бягството не е еднократно действие, друже. Една малка крачка няма да те отведе оттук до Ерусалим. Всеки ден, Чарлс, всеки час трябва да се прави по една крачка. Всяка минута, Чарлс, гвоздеят чака да бъде забит по-дълбоко. Знаеш какви възможности за избор имаш. Или да останеш в затвора — което твоята епоха нарича дълг, чест, самоуважение — и да се чувстваш удобно и сигурно; или да си свободен и разпнат. Край теб ще има само камъни, тръни, обърнати гърбове, мълчанието на цели градове, омразата им.