Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Сам се върна с чая… и с две писма. Животът отново стана „път“. Чарлс веднага забеляза, че на горния плик има две марки — писмото бе пуснато в Екситър и бе препратено в Кенсингтън от „Белият лъв“ в Лайм Риджис. Другото пристигаше направо от Лайм. Той се поколеба, но после, за да разсее подозренията, взе ножа за разрязване и се приближи до прозореца. Най-напред отвори писмото от Гроган, но преди да го прочетем, трябва да знаем съдържанието на писмото, което Чарлс му бе изпратил, щом онази сутрин се върна в Лайм след разходката си призори до плевнята на Карслейк. То гласеше:

„Драги ми доктор Гроган,

Пиша ви съвсем набързо, за да ви благодаря за безценния съвет и помощта ви снощи и да ви уверя още веднъж, че с най-голямо удоволствие ще поема разноските за всякакви грижи или лечение, които вие и вашият колега сметнете за нужни. Вярвам, напълно разбирате, че съм осъзнал неразумността на неуместния си интерес, и ще ме уведомите за резултата от срещата, която се е състояла, преди да прочета това писмо.

За жалост нямаше как да повдигна въпроса на Броуд Стрийт тази сутрин. Малко неочакваното ми заминаване и някои други обстоятелства, с които няма сега да ви занимавам, направиха момента явно неподходящ. Но веднага щом се върна, ще се заема с това. Междувременно ви моля да не го споделяте с никого.

Заминавам веднага. Лондонският ми адрес е по-долу.

С дълбока благодарност:

Писмото не беше искрено, но трябваше да се напише. Сега Чарлс плахо разгъна отговора.

„Драги ми Смитсън,

Не ви писах веднага с надеждата да получа някакво обяснение на нашата малка дорситска загадка. За съжаление единствената жена, която срещнах онази сутрин по време на мисията си, беше майката Природа, но след три часа чакане разговорът с тази дама започна да ме отегчава. С една дума, лицето не се яви. Като се върнах в Лайм, изпратих едно умно момче да бди там вместо мен. Но и то се наслаждавало на самотата sub tegmine fagi 60 60 Под сенчестите буки (лат.). — Б.пр. . Пиша тези думи с леко сърце, но признавам, че когато момчето се върна по здрач, започнах да се опасявам от най-лошото.

На другата сутрин обаче научих, че в «Белият лъв» била оставена бележка багажът на въпросната да се изпрати в Екситър. Не можах да открия автора на бележката. Вероятно я е изпратила самата тя. Според мен можем да смятаме, че е заминала.

Единственото, от което все още се боя, драги Смитсън, е, че тя може да ви последва в Лондон и да се опита там да ви досажда със злочестината си. Умолявам да не отхвърляте тази евентуалност с усмивка. Ако имах време, щях да ви приведа за пример и други случаи, в които е прибягвано до подобни действия. Прилагам един адрес. Докторът е прекрасен човек, с когото отдавна кореспондирам, и най-настойчиво ви съветвам да предоставите нещата в негови ръце, ако ново неудобство, така да се каже, буквално похлопа на вратата ви.

Бъдете уверен, че нито дума не е излязла и няма да излезе от устата ми. Не ще повтарям съвета си относно «очарователното създание», което, между другото, имах удоволствието да срещна току-що на улицата, но ви препоръчвам да се изповядате за всичко при пръв удобен случай. Не мисля, че опрощението ще бъде свързано с твърде строго или твърде дълго наказание.

Чарлс въздъхна облекчено, макар и с чувство на вина, много преди да прочете писмото докрай. Не беше разкрит. Дълго гледа през прозореца на спалнята си, после отвори и второто писмо.

Очакваше няколко страници, а имаше само една.

Очакваше порой от думи, а те бяха само три.

Един адрес.

Той смачка листа в ръка, върна се при камината, запалена от прислужницата в осем часа сутринта, докато той още бе хъркал, и го хвърли в пламъците. За пет секунди хартията се превърна в пепел. Пое чашата чай, която Сам чакаше да му подаде. Пресуши я на един дъх и я върна заедно с чинийката за още.

— Свърших си работата. Сам. Утре се връщаме в Лайм с влака в десет часа. Погрижи се за билетите и изпрати онези две телеграми на бюрото ми. Следобед си свободен да избереш някоя и друга панделка за хубавата Мери… разбира се, ако не си похарчил сърцето си другаде, откакто се върнахме.

Сам това и чакаше. Стрелна с поглед гърба на господаря си, докато пълнеше отново позлатената чаена чаша и поднасяйки я на сребърна табличка към протегнатите пръсти на Чарлс, обяви:

— Каня се да поискам ръката й, мистър Чарлс.

— Сериозно?

— По-точно щях да я поискам, мистър Чарлс, ако не беше да имам такива хуникални възможности за работа при вас.