Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

— Много сте красив.

— И ти си хубаво момиче.

— Обичате ли лошите момичета като мен?

Забеляза, че е престанала да му говори на „сър“.

Притисна я малко по-силно с лявата си ръка.

Тогава тя посегна, взе отпуснатата му дясна ръка и я насочи под пеньоара към голата си гръд. Той усети твърдото зрънце плът върху дланта си. Ръката й притегли главата му към своята и те се целунаха, а ръката му, припомнила си забранената женска плът с меки като кадифе и набъбнали очертания — забравен стих, — прецени и одобри гръдта, после се плъзна по-навътре и по-надолу под дрехата към извивката на талията й. Тя беше гола и устата й имаше лек лъх на лук.

Може би от това му се повдигна за пръв път. Той го прикри, вътрешно раздвоен: единият Чарлс бе пил прекалено много; другият беше сексуално възбуден. Пеньоарът безсрамно се разтвори върху облия корем на момичето, черния триъгълник, белите бедра, които го прелъстяваха и с вида, и с допира си. Ръката му не продължи по-надолу от талията, а тръгна нагоре, по разголените гърди, шията, раменете. Тя вече не го насърчаваше; беше негова пасивна жертва, обронила глава на раменете му: мрамор, превърнат в топлина, голо тяло на Ети 59 59 Уилям Ети (1787–1849) — портретист, член на Кралската академия. — Б.пр. , митичният миг, когато плътта оживява под ръката на Пигмалион. Пак му се повдигна. Тя усети, но го разбра погрешно.

— Много ли ви тежа?

— Не… всъщност…

— Леглото е хубаво. Меко.

Тя стана, отиде до леглото и грижливо отметна завивките, обърна се и го погледна. Остави пеньоара да се смъкне от раменете й. Имаше хубава фигура с приятно заоблен ханш. Миг, после седна, мушна крака под завивките и се отпусна назад с притворени очи в поза, която очевидно смяташе едновременно за сдържана и зовяща. Един въглен пламна ярко, из стаята заиграха дълбоки трепкащи сенки; железните пръчки на кревата, същинска клетка, затанцуваха по стената зад нея. Чарлс стана, като се бореше с бунта в стомаха си. От рейнското вино — лудост беше, че го изпи. Видя, че очите й се отварят и го гледат. Тя се поколеба, после протегна изящните си бели ръце. Той посегна към редингота си.

След няколко мига се почувства малко по-добре и започна наистина да се съблича; подреди дрехите си грижливо на облегалката на един стол — много по-грижливо, отколкото в собствената си стая. Трябваше да седне, за да разкопчае обувките си. Загледа се в огъня, докато събуваше панталоните и долните си дрехи, които по модата на онова време стигаха до малко под коленете. Но нямаше сили да съблече ризата си. Отново му се повдигна. Вкопчи се в перваза над камината, затвори очи и се помъчи да се овладее.

Този път тя сметна колебанието му за свенливост и отметна завивката, готова да стане и сама да го отведе в леглото. Той направи усилие и тръгна към нея. Тя пак се отпусна назад, но без да покрива тялото си. Застанал до леглото, Чарлс я загледа.

Тя протегна ръце. Вперил очи в нея, той усещаше само, че главата му се върти и че парите на млечния пунш, на шампанското, на бордото, на портвайна и на това проклето рейнско се надигат…

— Не знам как се казваш.

Тя го погледна усмихнато, посегна да поеме ръцете му и го притегли към себе си.

— Сара, сър.

Разтърси го неудържима спазма. Извръщайки се настрани, той започна да повръща върху възглавницата до изуменото й, извърнато лице.

За стотен път тази сутрин Сам улови погледа на готвачката, насочи своя към редицата звънци над кухненската врата, след което многозначително вдигна очи към тавана. Беше пладне. Човек би помислил, че Сам е доволен, задето има свободна сутрин; но той си мечтаеше за свободна сутрин в компанията на жена, по-привлекателна от дебелата мисис Роджърс.

— Не ще да е на себе си — отбеляза почтената матрона, също за стотен път. Виновен за раздразнението й обаче беше Сам, а не младият господар горе. Откакто се бяха върнали от Лайм преди два дни, слугата няколко пъти й бе намеквал, че стават тайнствени неща. Наистина той благоволи да й съобщи новините от Уинсиът, но всеки път добавяше: „Ама това не е и полвината от сичко, дето се мъти.“ Нищо повече не можеше да се изкопчи от него. „Има едни таквиз тайни неща, дето още не мож’ да се приказват, мисис Роджърс. Едни работи стават, да не вярваш на очите си.“