Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Това дава най-обща представа за обичаите при мама Терпсихора, при все че имаше и известна съществена разлика: момичетата от 1867 година не бяха чак толкова придирчиви и охотно се съгласиха да бъдат разпродадени при последната групова сцена от програмата. Чарлс обаче нямаше желание да участва в наддаването. По-умерените номера в началото наистина му бяха допаднали. Наблюдаваше, надянал маската на светски човек, много странствал и видял по-добри неща в Париж (поне така пошепна на сър Том); играеше ролята на преситен млад мъж. Постепенно, докато дрехите се свличаха, го напускаше и пиянството; той забеляза похотливо разтворените уста на мъжете, седнали в тъмното до него, чу сър Том да съобщава на епископския син коя си е избрал. Белите тела се прегръщаха и гърчеха в сластни пози, но на Чарлс му се струваше, че зад застиналите многозначително усмивки на изпълнителките се таи някакво отчаяние. Едната беше още дете, навярно едва навлязла в пубертета, и в начина, по който имитираше свенлива невинност, имаше нещо истински девствено, сякаш все още се терзаеше и не бе загрубяла от професията.

Но макар и отвратен, в същото време той бе и възбуден. Зрелищният характер на представлението го възмущаваше, но животинското у него бе достатъчно силно, за да не го остави равнодушен. Малко преди края той стана и безшумно напусна салона, сякаш имаше нужда от облекчение. В преддверието до масата с наметките и бастуните на господата седеше малката танцьорка, която бе сервирала шампанското. Тя стана и изкуствена усмивка изкриви гримираното й лице. Чарлс се вгледа за миг в предизвикателно разрошените къдрици, голите ръце и почти голи гърди. Понечи да я заговори, но после се отказа и рязко посочи нещата си. Хвърли половин суверен на масата до момичето и залитна към изхода.

На улицата чакаха няколко файтона. Взе първия, викна името на една улица в Кенсингтън близо до онази, на която живееше (както от предпазливост постъпваха викторианците), и се отпусна на седалката. Не се чувстваше горд от себе си, а като човек, преглътнал обида или изплашил се от дуел. В живота на баща му подобни вечери бяха обичайни; щом той не можеше да ги възприеме, значи не беше нормален. Къде бе сега опитният светски мъж? Свил се като жалък страхливец. Ами Ърнестина, годежните обети? Но ако си ги спомняше, щеше да се превърне в затворник, който е сънувал, че е свободен и опитва да се изправи, но веригите му го дръпват обратно в мрака на килията.

Файтонът бавно се движеше по тясна улица, пълна с други файтони и карети, защото все още се намираха в свърталището на греха. Под всеки фенер, във всеки вход стояха проститутки. Чарлс ги наблюдаваше, скрит в тъмнината. Усещаше, че нещо в него непоносимо кипи. Ако имаше пред себе си някакво острие, би си пронизал ръката, подобно на Сара — толкова силно бе желанието му да се самоизтезава, да се накаже, по някакъв начин да излее яда си.

По-тиха улица. Минаха покрай фенер, под който стоеше самотно момиче. Навярно поради натрапливото озобилие на жени по улицата, която току-що бяха напуснали, то изглеждаше някак изоставено, твърде неопитно, за да дръзне да се приближи. Но професията му не будеше съмнение. Облечено бе в захабена розова памучна рокля с изкуствени рози на гърдите, с бял шал около раменете. Малка черна шапчица в новия „мъжки“ стил бе кацнала върху голям, стегнат с мрежа кок от кестенява коса. То се загледа в минаващия файтон; нещо в оттенъка на косата, в премрежените тъмни очи, в леко замечтаната й поза накара Чарлс да се надвеси и да я проследи с поглед през страничното прозорче на файтона. Мъчителен миг, после той грабна бастуна си и силно почука по тавана. Кочияшът спря веднага. Чуха се забързани стъпки, момичето се появи пред файтона и вдигна лице към него.

Всъщност не приличаше много на Сара. Чарлс забеляза, че косата й е твърде червена, за да бъде естествена, а у нея имаше и нещо простовато, някаква престорена смелост в спокойния поглед и в усмивката на червените устни — твърде червени, като бликнала кръв. Но все пак… нещо в гъстите вежди може би, или в устата…

— Имаш ли стая?

— Да, сър.

— Кажи му къде да кара.

Тя се скри за миг от погледа му и каза нещо на кочияша. После се качи, като разклати файтона, и седна до него. Тясното пространство се изпълни с ухание на евтин парфюм. Той усети допира на ръкава и полата й, но не се докоснаха. Файтонът потегли. Първите стотина метра мълчаха.

— За цяла нощ ли, сър?

— Да.

— Питам, защото инък притургам и цената на обратния път.