Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Той подхвана Чарлс за лакътя и го поведе към средата на стаята.

— И, драги ми Чарлс… — това обръщение достави особено удоволствие на мистър Фрийман — не смятам, че необходимостта човек да поограничи малко разходите си в началото на брака е чак толкова лошо нещо. Но ако обстоятелствата… разбирате какво искам да кажа.

— Много любезно…

— Да не говорим повече за това.

Мистър Фрийман извади връзка ключове, отвори едно чекмедже на бюрото и постави в него писмото от дъщеря си, сякаш беше ценен официален документ; или може би по-добре от повечето викториански господари познаваше слугите. Докато заключваше чекмеджето, той вдигна поглед към Чарлс, който сега имаше неприятното усещане, че сам е станал негов подчинен — любимец, разбира се, но все пак вече някак подвластен на този гигант в търговията. Чакаше го и по-лошо; може би в края на краищата любезността на мистър Фрийман не се дължеше само на джентълмена у него.

— Тъй като моментът е удобен, мога ли сега да разкрия сърцето си и по друг един въпрос, който засяга вас двамата с Ърнестина?

Чарлс вежливо кимна в знак на съгласие, но мистър Фрийман за миг като че ли не можа да намери думи. Той доста шумно постави ножа до прозореца, от който току-що се бяха отдръпнали. Едва тогава се обърна към Чарлс.

— Драги ми Чарлс, аз се смятам за щастлив човек във всяко отношение, освен в едно. — Продължи да говори със сведени към килима очи: — Нямам син. — Отново млъкна, после хвърли изпитателен поглед към бъдещия си зет. — Давам си сметка, че търговията ви отвращава. Тя не е занимание за джентълмен.

— Това са хорски приказки, сър. Вие самият сте живо опровержение.

— Наистина ли мислите така? Или просто и вие се превземате?

Металносивите очи изведнъж го погледнаха от упор. За миг Чарлс не знаеше как да постъпи. Разтвори ръце.

— Разбирам онова, което всеки интелигентен човек би трябвало да разбере: голямата полза от търговията, централната роля на търговията в живота на нашата…

— О, да. Точно както говорят всички политици. А и така трябва да говорят, защото от това зависи благополучието на страната ни. Но би ли ви харесало, ако се каже за вас, че… се занимавате с търговия.

— Никога не съм бил изправян пред такава възможност.

— Но ако бъдете?

— Искате да кажете… аз…

Най-сетне той проумя накъде бие тъстът му; а тъстът, виждайки изумлението му, побърза да отстъпи на джентълмена.

— Нямам предвид, разбира се, да се занимавате с ежедневните работи на моето предприятие. Това е задължение на надзирателите, на чиновниците и останалия персонал. Но търговията ми преуспява, Чарлс. Догодина ще открием големи магазини в Бристол и Бирмингам. А те са само началото. Не мога да ви предложа империя в географския или политическия смисъл на думата. Но съм сигурен, че някой ден двамата с Ърнестина все пак ще наследите истинска империя. — Мистър Фрийман закрачи напред-назад. — Не казвах нищо, докато изглеждаше, че вие ще поемете задължението да управлявате чичовото си имение. А вие сте енергичен, образован, много способен…

— Но аз съм… почти пълен невежа в онова, за което така любезно загатвате.

Мистър Фрийман махна с ръка.

— Качества като честност, способност да вдъхваш уважение, да преценяваш правилно хората… са от много голямо значение. А аз смятам, че не ви липсват.

— Боя се, че не разбирам какво ми предлагате.

— Засега нищо. И без това през следващата година-две ще трябва да мислите за семейството си. Няма да ви е приятно да имате други грижи и занимания. Но ако някой ден ви се стори… забавно да научите нещо повече за голямата търговска мрежа, която след време ще наследите чрез Ърнестина, нищо не би могло да достави по-голяма радост на мен, а — бих искал да добавя — и на моята съпруга, от това да задоволим вашия интерес.

— Най-малко от всичко бих искал да изглеждам неблагодарен, но… всъщност това е толкова различно от наклонностите, които имам по природа, и малкото талант, който…

— Не ви предлагам нищо друго, освен сдружение. На практика няма да ви обременявам с нещо повече от някое и друго посещение на дирекцията, за да добиете обща представа за онова, което се върши. Мисля, че ще се изненадате, като видите какви хора назначавам вече на по-отговорните длъжности. Никой няма основание да се срамува от тях.

— Уверявам ви, че колебанието ми ни най-малко не се дължи на съсловни предразсъдъци.

— Следователно единствената причина може да е вашата скромност. Именно там, млади човече, се подценявате. Ще дойде ден, както споменах… когато няма да ме има вече. Вие, разбира се, ще разполагате с всичко онова, което аз цял живот изграждах. А може и да намерите добри управители да се грижат за него вместо вас. Но запомнете какво ви казвам. За да процъфтява, предприятието се нуждае от енергичен собственик, така както добрата армия се нуждае от генерал. И най-добрите войници на света няма да спечелят битката, ако лично той не ги командва.