Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Онова, към което ние се отнасяме доста повърхностно, викторианците са приемали сериозно и сериозността им се изразявала в това, че не си говорели открито за секса — докато нашите нрави предполагат точно обратното. Но тези различни начини за сериозно отношение са само въпрос на общоприето поведение. Фактът зад тях си остава един и същ.

Струва ми се, че се допуска друга обща грешка, като се поставя знак за равенство между висока степен на сексуално невежество и ниска степен на сексуално удоволствие. Не се съмнявам, че когато устните на Чарлс и Сара се сляха, и единият, и другият се проявиха като доста неумели в любовното изкуство, но не бих заключил, че по тази причина им е липсвала сексуална възбуда. Във всеки случай много по-интересно е съотношението между желанието и способността то да бъде осъществено. В този смисъл ние може би смятаме, че сме в по-изгодно положение от нашите прадеди. Но желанието е обусловено от честотата, с която се предизвиква: нашият свят изразходва голяма част от времето си да ни подканва към съвкупление, докато действителността полага не по-малко усилия да ни потиска. Не сме потиснати като викторианците ли? Може би. Но ако ти е отредена по една-единствена ябълка дневно, нима си струва да живееш в овощна градина; ябълките може да ти се усладят дори още повече, ако ти се разрешават веднъж седмично.

Никак не е сигурно, че сексуалното удоволствие на викторианците е било по-слабо, понеже са го изпитвали по-рядко, и че смътно не са съзнавали това. Дали те не са предпочели да наложат като норма потискането, забраната и мълчанието, за да запазят силата на удоволствието? Ние направихме публично достояние онова, което те са държали да остане лично, и едва ли не станахме по викторианци от викторианците — в отрицателния смисъл на думата — защото, отнемайки тъй много от загадъчността, от трудността, от ореола на забраненото, отнехме голяма част и от удоволствието. Разбира се, удоволствието не може да се измерва, но може би от това печелим ние, а не викторианците. Впрочем техният подход ги е облагодетелствал и с допълнителна енергия. Тайнствеността и дистанцията между половете, които така тревожеха Чарлс, когато Сара се опитваше да ги намали, несъмнено са пораждали по-голяма сила, а често и по-голяма искреност във всяко друго отношение.

Тези разсъждения май доста ни отдалечиха от Мери, която, сега си спомням, много обичаше ябълки. Но тя беше всичко друго, само не и невинна селска девица по простата причина, че двете прилагателни бяха несъвместими в нейния век. Не е трудно да се открият причините.

Огромно мнозинство от летописците — във всяка епоха — са принадлежали към образованите класи; в резултат от това действителността е била винаги изопачавана през погледа на малцинството. Строгият пуританизъм, който приписваме на викторианците и доста безгрижно отнасяме към всички класи на викторианското общество, е всъщност буржоазната представа за етоса на буржоазната класа. Дикенсовите герои от работническата класа — все много смешни или много жалостиви — са несравнима плеяда от гротески, но суровата действителност трябва да потърсим другаде — у Мейхю, в докладите на Специалната комисия и т.н. Това важи най-вече за сексуалния аспект на живота, който Дикенс (доста неблагонадежден свидетел в това отношение) и събратята му по перо така ревностно са избягвали в книгите си, прилагайки рецептата на споменатия д-р Бодлър. Грубата — бих я нарекъл по-скоро нежната, но няма значение — истина за селото във викторианска Англия се е състояла в принципа „вкуси, преди да купиш“, (на съвременния ни език: полово общуване преди брака). Това е било правило, а не изключение. Чуйте какво разказва една дама, която е още жива. Тя се е родила през 1883 г. Баща й бил лекарят на Томас Харди.

„През деветнадесети век животът на полските работници бе съвсем различен от сегашния. Сред селяните в Дорсит например зачеването преди брака бе напълно естествено и бракът се сключваше едва когато бременността проличи… Причините бяха ниските надници на работниците и необходимостта да се осигури; допълнителна ръка за прехранване на семейството.“ 50 50 Допълнителна икономическа причина била чудовищната практика да се плаща на неженените мъже половината от надницата на женените, независимо че са вършели същата работа. Този великолепен метод да се осигурява работна ръка — на споменатата по-долу цена — изчезнал едва след повсеместното въвеждане на селскостопанските машини. А Дорсит — от всички селски райони на Англия — се славел с най-лошите условия на живот. Ето какво пише през същата 1867 г. преподобният Джеймс Фрейзъл: „Скромността е непозната добродетел, а приличието — немислимо там, където в малка стая с легла, наблъскани едно до друго, спят редом баща, майка, млади мъже, момчета, подрастващи и пораснали момичета: две, а понякога и три поколения; там, където всяка необходимост на тоалета и на природата — обличане и събличане, раждане и смърт — се извършва от всекиго пред очите и слуха на всички, където цялата атмосфера е подчинена на плътското, а човешката природа е принизена много под тази на свинята… Случаите на кръвосмешение съвсем не са рядкост. Оплакваме се, че жените ни са загубили целомъдрието си още преди брака, че момичетата, които работят на полето, имат разпуснато държание и език, че кръвта на бащата или на брата рядко закипява от срам… Ето, струпването на хората като стадо в колибите им най-добре показва и обяснява всичко това…“ На по-заден план се виждат мрачните фигури, присъстващи във всяко гето, откакто свят светува: скрофулоза, холера, ендемичен тиф и туберкулоза. — Б.а.