Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

— Веднъж ти спомена, че имаш две хиляди и петстотин годишен доход, което с моята зестра става…

— Въпросът не е в това дали при новите обстоятелства ще имаме достатъчно средства да живеем удобно.

— Добре тогава. Ами ако татко каже, че не можеш да получиш ръката ми? Тогава какво?

— Ти не желаеш да ме разбереш. Знам какво изисква дългът ми. В такъв критичен момент не е излишно да си добросъвестен.

Докато този разговор траеше, те не смееха да се погледнат в очите. Тя наведе глава, несъгласна и бунтовно настроена. Той се изправи и застана зад нея.

— Това е само формалност, но тези формалности имат значение.

Тя упорито гледаше надолу.

— Дотегна ми Лайм. Тук те виждам по-малко, отколкото в града.

Той се усмихна.

— Въобразяваш си.

— Така ми се струва.

Тя продължаваше да се цупи. Не желаеше да я успокояват. Той се приближи до камината, облегна ръка на полицата и се наведе усмихнат към Ърнестина, но усмивката му не беше искрена — само маска. Не я харесваше, когато проявява упорство. Това беше в пълно противоречие с префинения й тоалет, скроен така, че да бъде съвсем неподходящ вън от домашна обстановка. Петнадесетина години преди времето, за което пиша, мисис Блумър вече си бе навлякла гнева на обществото, като се опита да въведе дългите до прасеца кюлоти с ружчета: но този първи опит за костюм с панталон бе напълно разгромен от кринолина — дребен факт с голямо значение, ако искаме да разберем викторианците. Беше им предложено нещо разумно, но те предпочетоха метър и осемдесет безсмислица, която нямаше равна на себе си в това най-богато на безсмислици занаятчийско изкуство.

В настъпилата тишина Чарлс разсъждаваше не върху капризите на модата, а върху това как да си тръгне без повече шумотевица. За негово щастие по същото време Тина размишляваше върху своето положение, че в края на краищата е малко слугинско да се прави такъв въпрос от едно кратко отсъствие (леля Трантър беше обяснила защо Мери не се отзова на позвъняването й тая сутрин). Впрочем суетата на мъжете се състои в тяхното желание да им се подчиняват, а суетата на жените — в това да постигнат своята цел чрез покорство. Ще дойде време, когато Чарлс ще трябва да плати за жестокостта си. В леката й усмивка към него се четеше разкаяние.

— Нали ще пишеш всеки ден?

Той я погали по бузата.

— Обещавам.

— И ще се върнеш веднага щом можеш?

— Веднага щом успея да уредя нещата с Монтегю.

— Ще пиша на татко и изрично ще му наредя да те изпрати веднага обратно.

Чарлс се възползва от тази възможност.

— Ще отнеса писмото, ако го напишеш веднага. Потеглям след половин час.

Тя стана и протегна ръце. Искаше да бъде целуната. Той чувстваше, че не може да я целуне по устата. Затова обхвана раменете й и я целуна леко по двете слепоочия.

После понечи да си тръгне. Но, кой знае защо, спря. Без да вдигне глава, Ърнестина бе вперила свенлив и хрисим поглед в карфицата с перла на тъмносинята му вратовръзка. Не стана веднага ясно защо Чарлс не можа да се отдели от нея; всъщност в джобовете на жилетката му здраво бяха пъхнати две ръце. Той разбра каква е цената на освобождението и я плати. Не рухнаха светове, нямаше бучене в ушите, мрак не покри очите му през няколкото секунди, докато стоеше, притиснал устни върху нейните. Все пак Ърнестина беше облечена много привлекателно; в съзнанието му изплува почти осезателният образ на малко, нежно бяло тяло. Лицето й се притисна към рамото му, тя се сгуши в него; и както я потупваше, галеше и мълвеше глупави думи, той се почувства внезапно смутен. През слабините му премина позната тръпка. Шеговитостта на Ърнестина, странните малки закачки, капризите на чувствата обещаваха някаква стаена пламенност… готовност да научи греха, някой ден да вкуси плахо, но с наслада от забранения плод. Онова, което Чарлс усещаше несъзнателно, едва ли бе нещо повече от вечната привлекателност на лекомислените жени, с които човек може да прави каквото си поиска. А онова, което усещаше съзнателно, бе някакво омърсяване: да изпитва плътско желание сега, след като бе докоснал устните на друга жена същата сутрин!

Той целуна набързо Ърнестина по косата, нежно се откопчи от пръстите й, целуна ги поред и си тръгна.

Предстоеше му още едно изпитание, тъй като на вратата го чакаше Мери с шапката и ръкавиците му. Очите й бяха сведени, но бузите й пламтяха. Докато нахлузваше ръкавиците си, той хвърли поглед към затворената врата на стаята, която току-що беше напуснал.