Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

— Сам ви е обяснил положението тази сутрин, нали?

— Да, сър.

— И вие… разбирате?…

— Да, сър.

Той отново сне едната си ръкавица и пъхна ръка в джоба на жилетката си. Мери сведе глава още по-ниско, но не направи нито крачка назад.

— О, сър, не ща.

Но вече го бе взела. Миг по-късно тя затвори вратата зад гърба на Чарлс. Съвсем бавно отвори малката си и, боя се, доста червена длан и се вторачи в златната монета върху нея. После я пъхна между белите си зъби и ги стисна, както бе виждала да прави винаги баща й, за да се увери, че не е от пиринч; не че можеше да различи едното от другото захапване, но самото захапване беше някакво доказателство за злато; така както отиването на Върлото вече бе доказателство за грях.

Какво можеше да знае за греха една невинна селска девица? На този въпрос трябва да се отговори. А междувременно Чарлс може и сам да стигне до Лондон.

И така, какво наблюдаваме през деветнадесети век? Епоха, в която жената е била нещо свято; и в която за няколко лири бихте могли да купите тринадесетгодишно момиче, а ако я искате само за час-два — за няколко шилинга. Когато са се строили повече църкви, отколкото в цялата предишна история на страната, но на всеки шестдесет къщи в Лондон е имало един публичен дом (съотношението в наше време е по-скоро едно към шест хиляди). Когато светостта на брака и целомъдрието преди брака са били проповядвани от всеки амвон, във всяка редакционна статия на вестниците и във всяка реч; и когато най-много или поне сравнително най-много видни личности — начело с бъдещия крал — са водели скандален частен живот. Когато наказателното право непрекъснато се е хуманизирало, но бичуването е било така широко разпространено, че един французин съвсем сериозно се заел да докаже английския произход на маркиз дьо Сад. Когато женското тяло е било скривано повече от всякога; но когато всеки скулптор е бил преценяван по умението си да вае голи жени. Когато в нито един роман, пиеса или стихотворение с литературна стойност чувствеността не стига по-далеч от целувка; когато по всеобщо мнение д-р Бодлър 48 48 Д-р Томас Бодлър (1754–1825) — лекар, известен навремето си главно с това, че преработвал класически литературни произведения, „изчиствайки“ ги от „непристойни“ пасажи. Така е издал напр. „Шекспир за семейството“. — Б.р. (починал през 1825 година, което ни напомня, че викторианският дух е съществувал дълго преди строго определения праг на епохата) е бил обществен благодетел; но когато порнографските издания са достигнали ненадмината по-късно масовост. Когато за отделителните функции на организма не се е споменавало, но санитарните съоръжения са били толкова примитивни, че в малко къщи и из малко улици човек не е бил подсещан постоянно за тях (тоалетната с течаща вода се е появила едва в края на века и е продължила да бъде лукс чак до 1900 година). Когато всеобщо е било прието, че жените нямат оргазъм, но всяка проститутка е била обучавана да го симулира. Когато е бил налице огромен напредък и свободомислие във всички други области на човешката дейност, но в най-интимната и най-основната е царяла пълна тирания.

На пръв поглед обяснението изглежда ясно — всичко това било въпрос на сублимация. Викторианците са прехвърляли либидото си в други области; сякаш духът на еволюцията в миг на леност си е казал: имаме нужда от напредък, затова нека преградим и отклоним този поток на енергия и да видим какво ще стане.

Макар да признавам, че има известна истина в теорията за сублимацията, понякога се питам дали тя не ни въвежда в заблуждението, че сексът е бил почти без значение в живота на викторианците. Всъщност тогавашните хора не са били ни повече, ни по-малко сексуално надарени от днешните и — независимо от факта, че на нас сексът се натрапва и денем, и нощем (както религията на викторианците) — тяхното внимание е било заето с него много повече от нашето. Те наистина много са мислели за любовта и са посвещавали на нея много повече от изкуството си, отколкото ние. Фактът, че са се множили като зайци и са почитали плодовитостта много по-ревностно от нас, не може да се обясни само с теорията на Малтус и липсата на средства за контрол на раждаемостта 49 49 Първите презервативи (от животински черва са се появили на пазара към края на осемнадесети век). Не друг, а Малтус осъдил всякакви методи за контрол върху раждаемостта като „непристойни“, но рекламирането им започнало през двадесетте години на миналия век. Първото подобие на съвременно „ръководство по половите въпроси“ е написано от д-р Джордж Драйсдейл с доста двусмисленото заглавие „Елементите на обществените науки: или религията на тялото, пола и природата. Каква е истинската причина и единственият лек за трите основни порока: бедността, проституцията и безбрачието“ Книгата се появила през 1854 г. и била много четена и превеждана. — Б.а. . Нашият век не изостава по отношение на напредъка и свободата; въпреки това не можем да твърдим, че това се дължи на голям излишък на сублимирана енергия. Някои смятат, че разпуснатите нрави през деветдесетте години на миналия век са били реакция на много десетилетия въздържание. Мисля, че тогава само се дава гласност на пазеното допреди в тайна, и съм склонен да вярвам, че всъщност става дума за една и съща човешка величина; разликата е в думите, с които си служим, в различните метафори, които използваме.