Алегзандър Смит - Пълният бюфет на живота

— О, разбирам, раа. Вие сте човек, който разбира от такива стари коли. Ще се радвам да се пъхнете пак и да я погледнете.

Господин Дж. Л. Б. Матекони оцени великодушното предложение. Той щеше да се пъхне под колата, но вече не за да задоволи любопитството си. Ако се пъхнеше под нея, щеше да бъде, за да я поправя. Трябваше да каже на месаря какво е видял.

— Тече масло, раа — започна той. — Колата ви изпуска масло.

Месарят махна отегчено с ръка. Винаги имаше масло. Това е рискът със старите коли. Масло. Мирис на изгоряла гума, мистериозни шумове. Старите коли са като храстите нощем — винаги издават странни миризми и шумове. Той непрекъснато я караше на сервиз да оправят този или онзи проблем и проблемите все си ги имаше. А ето сега се появи още един монтьор, дето той изобщо не го познава, който му разправя, че изтича масло.

— Знам, че имам проблем с маслото — каза той. — То постоянно изтича и аз постоянно го доливам. Всеки път, щом пристигна от Лобатсе, ми се налага да доливам масло.

Господин Дж. Л. Б. Матекони се намръщи.

— Това не е добре, раа. Не би трябвало да бъде така. Ако вашият монтьор се е погрижил гумените уплътнения на лоста, който контролира цилиндъра на маслото, да са си на мястото, това нещо не би трябвало да става. — Той замълча. — Мога да го поправя. Мога да го поправя за десет минути.

Месарят го изгледа.

— Не мога да докарам колата си в сервиза ви сега — каза той. — Трябва да говорим с брат ни за момчето на сестра ни. Трудно момче и се налага да вземем някакви мерки. И освен това не мога да плащам на всякакви монтьори да ми гледат под колата. Дадох вече доста пари в сервиза.

Господин Дж. Л. Б. Матекони заби поглед в обувките си.

— Нямах намерение да ви искам пари, раа. Не ви го предлагам заради пари.

За момент настъпи тишина. Месарят погледна господин Дж. Л. Б. Матекони и веднага разбра що за човек има насреща си. Освен това осъзна, че като е решил, че му предлагат услуга срещу заплащане, е допуснал огромна грешка и не е преценил добре ситуацията. Защото в Ботсуана имаше хора, които все още държаха на старите отношения и нрави и които бяха готови да направят нещо за някого просто така, за да му помогнат, без да очакват нищо в замяна. Този човек, когото завари легнал под колата си, беше точно от тези хора. И все пак бе платил толкова пари в сервиза на онези монтьори и те го уверяваха, че всичко е наред. Вярно, колата, общо взето, вървеше доста добре въпреки този дребен проблем с маслото.

Месарят се навъси, пъхна ръка под яката си и я дръпна, сякаш да я разхлаби.

— Според мен нищо й няма на колата — каза той. — Може би грешите, раа.

Господин Дж. Л. Б. Матекони поклати глава. Без да каже дума, той посочи тъмното петно, което едва-едва се виждаше под корпуса на автомобила. Месарят проследи ръката му с поглед и отривисто поклати глава.

— Не е възможно, раа. Толкова пари съм дал, за да ми оправят колата. Карам я в добър сервиз. Постоянно човъркат нещо по мотора.

Господин Дж. Л. Б. Матекони повдигна вежди.

— Човъркат по мотора ли? Кои са тези хора, раа?

Месарят му каза името на сервиза и господен Дж. Л. Б. Матекони веднага разбра каква е работата. Години наред се беше се мъчил да вдигне реномето на своята професия, но това, което той и други хора като него се опитваха да постигнат, вечно го съсипваха хора като монтьорите от сервиза на месаря. Ако изобщо бяха монтьори. Господин Дж. Л. Б. Матекони силно се съмняваше в квалификацията на някои от тях.

— Той извади кърпичка и избърса веждите си.

— Ако ми позволите да погледна двигателя, раа, мога много бързо да проверя нивото на маслото в него. Тогава ще знаем дали е безопасно да спирате и да доливате още масло.

Месарят се поколеба за момент. Имаше нещо унизително в това да го карат да се отчита за състоянието на собствената си кола, но в същото време беше грубо да откаже предлаганата му помощ. Този човек очевидно бе искрен и явно знаеше какво говори. И тъй, той бръкна в джоба си за ключовете, отвори вратата на шофьора и дръпна сребристото лостче, с което се освобождаваше капака на двигателя.

Господин Дж. Л. Б. Матекони тактично отстъпи назад. Да се открие пред очите ти такъв двигател — двигател, по-стар от самата република Ботсуана, — това е особен момент, миг на откровение, и той не искаше да показва прекалено любопитство, когато пред очите му щеше да се появи това прекрасно творение на техниката. Така че остана на мястото си и само се поприведе, за да хвърли поглед към мотора. В миг дъхът му спря и той сякаш си глътна езика — не от възхищение, както очакваше, а от страшна изненада. Защото това не беше двигател на роувър 90, модел 1955, поддържан с грижи и любов. Вместо него се видя машина, сглобена от най-различни части, с всевъзможен произход. Скапан карбуратор, съвременно производство и некадърно конструиран съвременен маслен филтър, пригоден и свързан някак към единствената оригинална част, която се виждаше — мотора, прекрасен и солиден, сложен в колата в деня на раждането й преди толкова много години. Той поне не беше пипан, но, божичко, в какво обкръжение се намираше!