Алегзандър Смит - Пълният бюфет на живота

Маа Рамотсве никога не беше срещала маа Холонга. Беше виждала от време на време в „Ммеги“ и в „Ботсуана гардиън“ нейни снимки, на които се виждаше едно приятно, доста закръглено лице. Знаеше също, че маа Холонга живее в къща в предградието, недалеч от господин Дж. Л. Б. Матекони. Беше заинтригувана и любопитна да се запознае с нея, защото от прочетеното във вестниците можеше да се предположи, че маа Холонга е наистина необикновено богата жена. Много такива жени ставаха разглезени и претенциозни и често хранеха невярна и преувеличена представа за важността на собствената си персона. Беше й любопитно да се срещне с нея, защото от снимките във вестниците бе останала с впечатление, че маа Холонга не е типичната богата жена. Тя нямаше вид нито на разглезена, нито на претенциозна, нито на погълната от собствената си важност жена. Маа Холонга правеше съвсем различно впечатление.

И когато пристигна за срещата точно в уговореното време (още една точка в нейна полза), маа Холонга потвърди предварителните впечатления на маа Рамотсве за себе си.

— Много любезно от ваша страна, че се съгласихте да се срещнем — каза тя на маа Рамотсве, докато сядаше на стола от другата страна на бюрото. — Мога да си представя колко сте заета.

— Понякога съм заета — каза маа Рамотсве. — А друг път не толкова. Днес не съм заета. Днес просто си седя зад бюрото.

— Това е чудесно — каза маа Холонга. — Хубаво е понякога просто да си поседиш. И аз обичам, когато имам възможност. Просто си седя.

— Това понякога е много съществено занимание — съгласи се маа Рамотсве. — Макар че не е препоръчително, човек да прави само това.

— О, в никакъв случай — каза бързо маа Холонга. — На никого не го пожелавам.

Последва кратка пауза. Маа Рамотсве се вгледа в жената срещу себе си. Както показваха снимките по вестниците, това беше жена с традиционен външен вид, което се отнасяше не само за лицето, но и за цялата й фигура. Дрехите й бяха доста опънати по шевовете. Трябваше да премине на един-два номера по-големи дрехи, каза си маа Рамотсве, и тогава тези шевове нямаше да изглеждат така, все едно ей сега ще се сцепят. Наистина нямаше смисъл човек да се бори с тези неща, много по-добре е да приемеш действителните си размери, пък и по-големият номер си има предимство — имаш място да се движиш.

Маа Холонга също се възползва от възможността да разгледа маа Рамотсве. Приятна жена, помисли си тя. Не е някоя от недохранените съвременни дами. Това е добре. Но роклята й е малко тясна, би трябвало да се ориентира към малко по-голям размер. Обаче има дружелюбно лице — типичното добродушно старомодно лице на жена от Ботсуана, лице, на което можеш да имаш доверие, не като лицата, които напоследък се срещат толкова често по улиците.

— ​Радвам се да се запозная с вас — каза маа Холонга. — Чувала съм, че сте много добър професионалист. Така ми казаха.

Маа Рамотсве се усмихна. Тя беше скромен човек, но винаги се радваше на комплиментите. И, разбира се, знаеше колко е важно да се правят комплименти. Не неискрени, а такива, които да вдъхнат самочувствие на другия в работата или да му покажат, че усилията му не са били напразни. Тя веднъж бе направила комплимент дори на чираците, когато те положиха допълнителни усилия, за да помогнат на един клиент, и за кратко това като че ли ги вдъхнови да си гледат съвестно работата и да се гордеят от това. Но няколко дни по-късно маа Рамотсве установи, че думите й са вече забравени, защото чираците, които нищо не помнеха задълго, се върнаха към обичайния си мързел.

— Ами да — продължи маа Холонга. — Може би не знаете, маа, но репутацията ви в този град е много добра. Хората казват, че сте една от най-умните жени в Ботсуана.

— О, не може да бъде — каза маа Рамотсве и се разсмя. — В Ботсуана има много по-умни жени от мен, жени с бакалавърска степен. Има дори лекарки в болницата. Те сигурно са много по-умни от мене. Аз имам само сертификат на Кеймбридж, и това е.

— А аз дори и толкова нямам — каза маа Холонга. — Но не мисля, че съм по-малко интелигентна от онези двамата чираци ей там, в сервиза, например. Предполагам, че и те имат сертификат на Кеймбридж, нали?

— Те са особен случай — каза маа Рамотсве. — Имат сертификат, но не са най-добрата реклама на образователната система. Главите им са съвсем празни. В тях не се завърта никаква мисъл, освен мисли за момичета.

Маа Холонга хвърли поглед навън, където се виждаше единият от чираците, седнал на обърнат варел. Тя се вгледа в него за миг, след което отново се обърна към маа Рамотсве. Маа Рамотсве забеляза нещо — да, погледът бе съвсем кратък, но си пролича: маа Холонга се интересуваше от мъже. И защо не? Времето, когато жените се преструваха, че мъжете не ги интересуват, отдавна бе отминало и сега те свободно разговаряха за тези неща. Маа Рамотсве не беше убедена, че е много добра идея да говори толкова свободно за мъже — бе чувала някои крайно шокиращи изказвания от други жени и никога не би оправдала подобно безсрамие. Но като цяло беше по-добре жените да могат да се държат естествено по този въпрос.