Алегзандър Смит - Пълният бюфет на живота

— Дойдох при вас именно по повод мъжете — каза изведнъж маа Холонга. — Тук съм точно с тази цел.

Маа Рамотсве леко се стъписа. Тя си бе задавала въпроса за причината на това посещение, но мислеше, че е нещо във връзка с бизнеса на маа Холонга. Сега обаче ставаше ясно, че причината е много по-поверителна.

— Много жени идват да се консултират с мен по подобни въпроси — каза тя спокойно. — Мъжете са сериозен проблем за нас.

Маа Холонга се усмихна на тези думи.

— Това не е преувеличено, маа. Но повечето жени имат проблем с един мъж; аз имам проблеми с четирима мъже.

Маа Рамотсве се ококори. Ама че неочаквана работа! Четирима! Разбираемо е някой да има две гаджета и да се надява, че никое няма да разбере за другото, но четири! Това означава да си търсиш белята.

— Не е това, което може би си мислите — добави бързо маа Холонга. — Нямам четири гаджета. В момента изобщо нямам приятел, освен тези четиримата…

Маа Рамотсве я спря с ръка.

— Най-добре започнете отначало — помоли я тя. — Вече започвам да се обърквам. — Тя замълча. — И за да ви е по-лесно да ми разказвате, ще ви запаря чаша ройбос. Искате ли?

Маа Холонга кимна.

— Ще ви разказвам, докато правите чая. Когато стигнем до моя проблем, водата вече ще е кипнала.

— Аз съм съвсем обикновена жена — започна маа Холонга. — Не се справях много добре в училище, както ви споменах. Докато другите момичета си учеха уроците, аз разглеждах списания. Харесвах модните списания, снимките на тоалети и красивите модели. Най-много обичах да гледам снимки на модни прически и сплетени коси, украсени с мъниста, къносани и тъй нататък.

Струваше ми се много несправедливо, че Господ е дал на африканките къса коса, а дългите коси е раздал на всички останали. Но тогава си дадох сметка, че нищо не пречи и на африканките да имат красиви коси, макар че не е лесно да се работи с подобна коса. Започнах да сплитам косите на приятелките си и скоро се прочух сред момичетата в цялото училище. Идваха у нас петък вечер да им сплитам косите за събота и неделя. Плетях отвън, пред кухнята. Приятелките ми сядаха на един стол, а аз заставах отзад, приказвахме си и им плетях косите под следобедното слънце. Много ми харесваше да го правя, чувствах се щастлива.

Знаете как се плете коса, маа. Знаете понякога колко много време отнема това. Обикновено отделях по час-два за плетене на някоя прическа, но се е случвало да прекарам и повече от два дни в плетене и украсяване. Толкова се гордеех с всички линии и фигури, които постигах от плитки, маа. Много бях горда.

Като дойде време да завършвам училище, аз вече не се чудех с какво ще си изкарвам хляба. Бяха ми предложили работа в един фризьорски салон, който една жена бе открила в търговския център. Беше виждала мои прически бе сигурна, че ще й доведа доста клиентки, защото всички ме знаеха. Беше права. Всичките ми приятелки дойдоха в този салон, макар че вече трябваше да си плащат, за да правя косите.

Не след дълго започнах свой бизнес. Намерих една малка сладкарница, която затваряше заради фалит, и започнах там. Беше много тясно, нямаше никакви удобства и трябваше да нося водата с кофа, но всичките ми клиентки ме последваха и заявиха, че изобщо не ги интересува тясно ли е, или не. Казваха, че важното е да има някой, който наистина разбира от коси, и този човек съм аз. Една от тях дори ми каза, че човек, който разбира толкова от прическа се ражда веднъж на сто-двеста години. Много ми харесаха тези думи и помолих жената, която ги беше казала, да ги напише. После поръчах да ми направят една табела, така че всеки, който мине, да се спре, да я прочете и да ме гледа с уважение, когато ме види как стоя на вратата с ножиците си. Бях много щастлива, маа. Наистина много щастлива.

Бизнесът ми потръгна и след време успях да си купя нормален салон. После купих още един, а сетне още един във Франсистаун. Всичко вървеше много добре и през цялото време парите се трупаха в банката. Имах вече толко много пари, че не можех да ги похарча всичките сама, така че дадох част от тях на брат ми и му поръчах да ми купи още нещо, което да работи за мен. Той ми купи магазин и една малка фабрика за дрехи. Сега вече имах и фабрика и това ме направи още по-богата. Много бях щастлива, че имам толкова пари, отивах в банката всеки четвъртък, за да си проверявам сметката. Там вече бяха много любезни с мен, защото имах куп пари, а банките обичат хората с пари.

Но знаете ли какво си нямах, маа? Нямах съпруг. Бях толкова заета да правя прически и да печеля пари, че бях забравила да се омъжа. Преди три месеца, когато отпразнувах четирийсетия си рожден ден, изведнъж си помислих: „Къде е твоят съпруг? Къде са твоите деца?“ Отговорът беше, че нямам нито съпруг, нито деца. Реших да си намеря съпруг.