Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Един чистач донася допълнителен стол на сцената.

„Изборът е прост, д-р Моузес. Ако искате съветските технологии да изпреварят нашите, изпратете този доклад на своя Съюз на загрижените учени, отидете до Москва да си вземете медала, но от ЦРУ ми казаха да ви предам да не си купувате двупосочен билет.“

Публиката от официални лица, учени, представители на мозъчни тръстове и хора, формиращи общественото мнение, заема местата си. На един монитор се вижда как Уилям Уайли, вицепрезидент на корпорацията „Сийборд“, се шегува с ВИП персоните, на които е отредено почетно място на сцената.

„Професор Кийн, военните от Министерството на отбраната се интересуват защо чак сега изказвате съмненията си. Искате да кажете, че работата ви по прототипа е била… малко… недоизпипана?“

Светва прожекционен апарат и показва кръгъл като рибешко око изглед на „Суонеке-2“ от въздуха.

„Единайсет от дванайсет. Само Руфъс Сиксмит се измъкна.“

Нейпиър се обажда по уоки-токито.

— Фей? Шоуто започва след десет минути.

Припукване на статично електричество.

— Разбрано, Джо. Придружавам посетител до залата за лекции.

— Моля те, обади се на охраната, щом влезете.

Припукване.

— Разбрано. Край и изключвам.

Нейпиър претегля устройството в ръката си. „А Джо Нейпиър? Неговата съвест има ли копче за изключване?“ Той отпива от горчивото си кафе. „Хей, човече, остави ме мен. Аз само изпълнявам заповеди. Имам осемнайсет месеца до пенсия, после отивам да ловя риба в някоя спокойна река, докато стана на чапла.“

Мили, покойната му жена, го гледа от снимката на пулта за управление.

— Нашият велик народ страда от пристрастяване към опасен наркотик — Алберто Грималди, президент на „Сийборд“ и мъж на годината на списание „Нюзуик“, е цар на драматичните паузи. — Казва се нефт — светлините на подиума го обливат в златисто сияние. — Геолозите ни казват, че в Персийския залив са останали само седемдесет и четири милиарда галона от тази пяна на юрския океан. Може би това е достатъчно, за да ни стигне до края на нашия век? А може би не. Най-неотложният въпрос пред Съединените щати, дами и господа, е: „А после какво?“.

Той оглежда публиката пред себе си. „На моята длан.“

— Едни заравят глави в пясъка. Други фантазират за вятърни турбини, резервоари и — иронична полуусмивка — свински газ.

Одобрителни подсмихвалия.

— Ние в „Сийборд“ се занимаваме с реални неща — повишава тон: — Днес аз съм застанал пред вас, за да ви кажа, че лекът срещу нефта е точно тук, точно сега, на остров Суонеке!

След като аплодисментите заглъхват, той се усмихва.

— От днес нататък ние ще имаме в изобилие безопасна атомна енергия родно производство! Приятели, аз съм много, много горд да ви представя едно от най-значимите инженерни нововъведения в историята… реактора „ХИДРА-Нула“!

Диапозитивът се сменя, появява се схема на напречен разрез и инструктираната част от публиката избухва в бурни аплодисменти, с което подтиква повечето присъстващи да последват примера й.

— Но стига толкова от мен, аз съм само президентът.

Сърдечен смях.

— За да открие галерията за посетители и да натисне бутона за подключване на „Суонеке-2“ към националната енергийна мрежа, нашето семейство „Сийборд“ е поканило един много важен гост. Той е известен на Капитолийския хълм като „президентския енергиен гуру“ — широка усмивка. — За мен е голяма чест и истинско удоволствие да приветствам човека, който няма нужда от представяне, секретаря по енергетиката Лойд Хукс!

На сцената под взрив от аплодисменти излиза човек с безупречна външност. Лойд Хукс и Алберто Грималди си стисват ръцете с братска любов и доверие.

— Сценаристите ти стават все по-добри — прошепва Лойд Хукс, докато двамата се усмихват широко на публиката, — но ти си все същото въплъщение на алчността.

Алберто Грималди потупва Лойд Хукс по гърба и с любезен тон отвръща:

— А ти ще се набуташ в управителния съвет на тази компания само през трупа ми, продажен кучи сине!

Хукс стои пред публиката с грейнала усмивка.

— Значи още можеш да предлагаш конструктивни решения, Алберто.

Избухва канонада от светкавици.

Млада жена с тъмносиньо сако се измъква през един служебен вход.

— Извинете, къде е дамската тоалетна?

Пазачът говори по уоки-токи и махва към един коридор.

Луиса Рей поглежда назад. Пазачът е с гръб към нея, затова тя свива зад ъгъла и попада в лабиринт от еднакви коридори, прохладни и бучащи от климатици. Подминава двама забързани техници с гащеризони, които поглеждат гърдите й изпод каските си, но не я спират. На вратите има загадъчни означения. W212 ПОЛУОБСЛУЖВАЕМИ, Y009 ПОЛУЕТАЖИ КЛ. , V770 БЕЗОПАСНИ ОБСЛУЖВАЕМИ . Периодично се срещат врати, подсигурени с кодове за достъп. На едно стълбище тя разглежда схема на етажа, но никъде не вижда надпис „Сиксмит“.