Джефри Арчър - Четвъртата власт

В седем без двайсет и пет излезе от кухнята, върна се в кабинета си и набра домашния номер на адвоката. Отговори му сънен глас.

— Добро утро, Клайв. Исках да ти кажа, че току-що си купих мина. Всъщност две.

— Защо, по дяволите? — попита го вече по-бодър глас.

На Таунсенд му трябваха четирийсет минути, за да му обясни как е прекарал предния следобед и да му съобщи цената, за която се е договорил.

— Първото ми впечатление е, че господин Амптхил е сключил страхотна сделка — отбеляза адвокатът, когато Кийт свърши.

— Определено — съгласи се Таунсенд. — И ако беше решил, спокойно можеше да ме надпие.

— Е, по-късно ще ти се обадя, за да си определим среща.

— Не мога — отвърна Кийт. — Ако искам сделката да си струва, трябва да хвана първия полет за Ню Йорк. Ще трябва да уредиш подробностите с Бен Амптхил. Той не е от хората, които нарушават обещанията си.

— Но въпреки това ще ми трябваш.

— Обясних ти всичко — каза Таунсенд. — Така че се погрижи договорът да е готов за подпис в момента, в който се върна.

— Колко време ще отсъстваш? — попита Клайв.

— Четири дни, най-много пет.

— Ще успееш ли да свършиш за пет дни?

— Ако не успея, ще трябва да се заема с миньорство.

Таунсенд затвори, отиде в спалнята и взе куфара си. Реши да не буди Сюзан: щеше да се наложи дълго да й обяснява защо толкова внезапно отлита за Ню Йорк. Написа й бележка и я остави на нощното шкафче.

Сам го чакаше — личеше му, че също не е спал. На летището Кийт му съобщи, че ще се върне по някое време в петък.

— Не забравяйте, че в събота се жените, шефе.

— Даже аз не бих могъл да го забравя — отвърна Кийт. — Не се безпокой. Ще се прибера поне двайсет и четири часа по-рано.

В самолета заспа само минути след като закопча колана си. Събуди се няколко часа по-късно. Не можеше да се сети нито къде отива, нито защо. После си спомни всичко. По време на подготовката за искане на лиценз за радиостанция беше прекарал няколко дни в Ню Йорк и впоследствие посети града още три пъти, за да сключва сделки с американски радиомрежи и различни агенции. Сега възнамеряваше да използва всички тези постигнати с много труд резултати.

Портиерът в „Пиер“ го посрещна така, като че ли пристига в Ню Йорк за петдесети път през тази година, и нареди на пиколото да придружи господин Таунсенд до „обичайната му стая“. Последва още един душ, преобличане, късна закуска и няколко телефонни разговора преди да тръгне от агент на агент, от мрежа на мрежа, от студио на студио в опит да сключва сделки на закуска, обяд, вечеря, а понякога и в малките часове на нощта.

След четири дни беше купил австралийските права за повечето от най-добрите американски радиопрограми за предстоящия сезон с възможност да продължи договора за още четири години. Подписа последното споразумение само два часа преди да замине обратно за Сидни. Събра мръсните си дрехи — не обичаше да плаща излишни сметки — и взе такси до летището.

Когато се издигнаха във въздуха, започна да нахвърля статия от 500 думи, като поправяше изречения и променяше изрази, докато не реши, че е достойна за първа страница. По време на престоя им в Лос Анджелис Кийт отиде до най-близкия телефон, набра номера на Брус Кели и с изненада установи, че главният редактор не е в кабинета си. Неговият заместник го увери, че до последното издание имало достатъчно време, и бързо го прехвърли на машинописка. Докато диктуваше статията си, Таунсенд се чудеше колко време ще мине преди Хакър и Кенрайт да го потърсят, за да го помолят да сключи договор с тях, след като е унищожил доходоносния им картел.

Чу, че викат името му по високоговорителя, и трябваше да се върне тичешком в самолета. Настани се на мястото си, затвори очи и се събуди едва на летището в Сидни на следващата сутрин.

Докато чакаше багажа си, се обади на Клайв.

— Надявам се, че този път не съм те събудил.

— Ни най-малко. Тъкмо си обличам смокинга — отвърна адвокатът.

Таунсенд би го попитал на чия сватба отива, но в момента го интересуваше единствено дали Амптхил е подписал договора.

— Още преди да си ме попитал ще ти съобщя, че вече си горд собственик на „Улънгонг Таймс“, улънгонгския „Гранд Хотел“, две мини и радиостанция, известна като „2УУ“, която може да се приема чак до южните предградия на Сидни. Само се надявам, че знаеш какво правиш, Кийт, защото аз нямам представа.

— Прочети първа страница на сутрешния „Кроникъл“ — отвърна Таунсенд. — Може и да схванеш някои неща.