Ясмина Кадра - Атентатът

— Бенджамен не е тук — обяснява му Ким, вбесена от неговата безцеремонност. — Аз съм неговата сестра, доктор Ким Йехуда.

— Сестра му ли? Никога не съм ви виждал.

— Ето че сега ме виждате.

Той кимва и обръща погледа си към мен.

— Надявам се, че не съм ви обезпокоил.

— Не се притеснявайте.

Опира пръсти до слепоочията си за поздрав и се оттегля. Ким излиза да види, че си е тръгнал, и чак тогава затваря вратата.

— Не му липсва нахалство — мърмори тя и се връща към масата.

Сядаме да похапнем. Шумовете на нощта звучат около нас. Огромна пеперуда лудо обикаля лампата, закачена на стената на къщата. В небето, станало свидетел на толкова много романтични истории, рогчето на луната се скрива в облак. Отвъд каменния зид на къщата прозират светлините на Йерусалим, с минаретата и камбанариите на църквите, разкъсвани от светотатствената стена, жалка и грозна, породена от несъстоятелността на хората и от тяхната непоправима глупост. Въпреки оскърблението, което му нанася Стената на всички раздори, обезобразеният Йерусалим не се предава. Той неизменно е тук, сгушен между милосърдието на равнините си и строгостта на Юдейската пустиня, черпи оцеляването си от изворите на вечното призвание, което нито някогашните царе, нито днешните шарлатани могат да му отнемат. Макар и жестоко съсипван от злоупотребите на едните и от мъченичеството на другите, той продължава да пази вярата си — тази вечер повече от всякога. Човек би казал, че тя се моли сред вощениците, че изпълнява всички предсказания, сега, когато хората се готвят да заспят. Мълчанието се превръща в тих пристан. Ветрецът полюшва листата, разнася се мирис на тамян и на космически аромати. Достатъчно е да се вслушаш, за да дочуеш пулса на боговете, да протегнеш ръка, за да те дарят с милосърдието си, да проявиш присъствие на духа, за да се слееш с тях.

Страшно много обичах Йерусалим като юноша. Изпитвах една и съща тръпка както пред Купола на Скалата 14 14 Едно от най-светите места за мюсюлманите, където се намира централното светилище. — Бел.прев. , така и в подножието на Стената на плача. Не можех да остана безчувствен към излъчващата покой базилика „Божи гроб“. Преминавах от един квартал в друг, като от еврейска легенда към бедуинска приказка, с една и съща радост, и не трябваше да бъда някой фанатик, който се отказва от военна служба по религиозни съображения, за да оттегля доверието си от теориите за необходимостта от дрънкане на оръжия и от настървените проповеди. Трябваше само да вдигна очи към фасадите наоколо, за да се противопоставя на всичко, което би могло да накърни неизменната им величественост. И до днес още, раздвоен между оргазъм на одалиска и сдържаност на светица, Йерусалим е жаден за опиянение и за поклонници, чувства се зле от хаотичната врява на чедата си, надява се напук на всичко вълшебно проясняване да освободи манталитетите от мрачната вихрушка. Ту Олимп, ту гето, светец и развратник, храм и арена, той страда, че не може да вдъхновява поетите, без страстите да се изродят и, съкрушен, се лющи по волята на настроенията, както се ронят молитвите му сред богохулството на оръдията…

— Как беше? — прекъсва размислите ми Ким.

— Кое?

— Денят ти?

Изтривам си устата със салфетка.

— Не очакваха да се появя там — казвам. — Сега, когато им дишам във врата, не знаят накъде да се обърнат.

— Толкова ли ги стресна?… А каква точно е тактиката ти?

— Нямам тактика. Като не знам откъде да започна, скачам направо в дълбокото.

Тя ми сипва газирана вода. Ръката й не е спокойна.

— Смяташ ли, че ще те оставят на мира?

— Представа си нямам.

— В такъв случай какво искаш да постигнеш?

— Чакам да разбера от тях, Ким. Не съм нито ченге, нито разследващ журналист. Изпълнен съм с гняв, който направо ще ме изяде отвътре, ако скръстя ръце. За да бъда откровен, не знам точно какво искам. Подчинявам се на нещо, което е вътре в мен и ме води по своя воля. Не знам къде отивам и не ме е грижа. Но, повярвай ми, сега след като разрових мравуняка, се чувствам много по-добре. Трябваше да ги видиш, когато се озовах на пътя им… Разбираш ли какво искам да ти кажа?

— Не съвсем, Амин. Действията ти не вещаят нищо добро. Според мен грешно си избрал адресата. Трябва ти някой психиатър, а не гуру. Тези хора нищо не ти дължат.

— Те убиха жена ми.

— Сихем се уби сама — казва ми тя деликатно, сякаш се страхува, че може да разбуди старите ми демони. — Тя е знаела какво прави. Избрала си е съдбата. Не е едно и също.