Ясмина Кадра - Атентатът

Простакът се сепва и отстъпва малко назад. Поставен на мястото му, той стои встрани и не помръдва.

Ниският ми обяснява с помирителен тон:

— Доктор Амин Джаафари, сигурен съм, че вие не си давате сметка какво притеснение предизвиква присъствието ви във Витлеем. Хората тук са станали страшно мнителни и чувствителни. Винаги са нащрек, защото се опитват да дадат отпор на провокациите. Израелците си търсят повод, за да ни отнемат правата и да ни подложат на режима на гето. Ние знаем това и се опитваме да не допускаме грешките, които те очакват от нас. А вие се хващате на тяхната игра…

Той ме гледа право в очите.

— Нямаме нищо общо с жена ви.

— Обаче…

— Моля ви, доктор Джаафари. Разберете ме.

— В този град жена ми се е срещнала с шейх Марван.

— Наистина се говорят такива неща, но това не е вярно. Шейх Марван отдавна не е идвал при нас. Подобни слухове се разпространяват, за да се спаси той от засадите. Всеки път, когато тръгва нанякъде, се разнася мълвата, че е в Хайфа, във Витлеем, в Джанина, в Газа, в Назарет, в Рамала, едновременно навсякъде, за да се потулят следите му и да останат в тайна неговите маршрути. Израелските тайни служби са по петите му. Цял контингент издайници биват използвани, за да бъде обявена тревога, щом той се покаже. Преди две години се спаси по чудо от радионасочвана ракета, изстреляна от хеликоптер. По този начин изгубихме много видни личности, предвождащи борбата ни. Припомнете си как беше убит шейх Ясин 12 12 Шейх Ахмед Ясин (1936–2004) е идеолог и ръководител на военното крило на палестинската ислямска организация „Хамас“. Убит от радионасочвана ракета, изстреляна от израелски хеликоптер. — Бел.прев. , на неговата преклонна възраст и прикован към инвалидна количка. Трябва да бдим над малцината водачи, които са ни останали, доктор Джаафари. А вашето поведение не ни помага…

Той поставя ръка на рамото ми и продължава:

— Жена ви е мъченица. Ние ще й бъдем вечно признателни. Но това не ви дава право да вдигате шум около нейната саможертва, нито да поставяте в опасност когото и да било. Ние уважаваме мъката ви, уважавайте и вие нашата борба.

— Искам да знам…

— Много е рано, доктор Джаафари — прекъсва ме той безапелационно. — Моля ви, върнете се в Тел Авив.

Дава знак на хората си да се изтеглят.

Когато двамата оставаме сами, той с две ръце ме хваща за врата, вдига се на пръсти, звучно ме целува по челото и си тръгва, без да се обръща.

Щом чува звънеца, Ким се хвърля към вратата. Отваря ми припряно, без дори да пита кой е.

— Божичко мили! — възкликва тя. — Къде се изгуби?

Уверява се, че стоя здраво на краката си, че нито дрехите, нито лицето ми носят следи от насилие, и ми показва ръцете си.

— Браво, благодарение на теб се върнах към добрите стари навици: отново започнах да си гриза ноктите.

— Не намерих такси във Витлеем, а заради контролните постове нито един нелегален шофьор не ми предложи услугите си.

— Можеше да ми се обадиш. Щях да дойда да те взема.

— Нямаше да намериш пътя. Витлеем е голямо оплетено село. Нещо като комендантски час влиза в сила, щом се мръкне. Не знаех къде да ти определя среща.

— Добре — заявява тя и се отмества, за да мина, — ти си цял-целеничък и това е нещо.

Застлала е маса на верандата и я подрежда.

— Направих някои покупки, докато те нямаше. Надявам се, не си вечерял, защото приготвих малко пиршество.

— Умирам от глад.

— Прекрасна новина — възхищава се тя.

— Днес яко се изпотих.

— Досещах се… Банята е готова.

Отивам в стаята, за да си намеря несесера с тоалетните принадлежности.

Оставам двайсетина минути под горещата струя на душа, опрял ръце на стената, привел гръб и скрил брадичката във врата си. Стичането на водата по тялото ми действа блажено. Усещам как мускулите ми се отпускат и дишам по-леко. Ким идва да ми подаде хавлията през завесата. Силното й чувство за свян ме кара да се усмихна. Избърсвам се, силно разтърквам ръцете и краката си, намъквам прекалено широкия халат на Бенджамен и отивам при нея на верандата.

Едва съм седнал и ето че някой звъни на вратата. Двамата с Ким се споглеждаме заинтригувани.

— Чакаш ли някого? — питам я.

— Никого не съм канила — отвръща ми тя, отваряйки.

Едър мъжага с киппа 13 13 Традиционна еврейска шапка. — Бел.прев. и по потник почти изблъсква Ким, за да влезе. Той хвърля бръснещ поглед наоколо, забелязва ме и казва:

— Аз съм съседът от 38. Видях светлина и дойдох да поздравя Бенджамен.