Ясмина Кадра - Атентатът

Ясер ми обяснява, че трябва да остави камионетката си в един гараж, понеже уличката, водеща към тях, е затворена за коли. Чувства се облекчен, че най-после може да каже нещо, без да рискува да сгафи. Разрешавам му да паркира бричката си където ще. Той кимва с глава и се втурва по гъмжаща от хора улица, като освободен от непоносимо бреме. Пресичаме хаотично заселен квартал и излизаме на прашен площад, където някакъв продавач на шишчета се мъчи да държи мухите по-далече от късовете месо. Въпросният гараж е на ъгъла на малка уличка, срещу двор, осеян с изпочупени щайги и с парчета от бутилки. Ясер два пъти натиска клаксона и трябва да чака дълго, преди да чуе вдигането на резето. Голяма мръсносиня врата се отваря със скърцане. Ясер маневрира на място, за да ориентира предницата на камионетката в нещо като дворче, и ловко се плъзва между корпуса на малък кран и раздрънкан джип. Разгърден и беловлас пазач ни приветства лениво с ръка, затваря вратата и отива да си гледа обичайната работа.

— Преди това беше запуснат склад — информира ме Ясер, за да смени темата на разговора. — Моят син Адел го купи за жълти стотинки. Имаше намерение да инвестира в автомонтьорство. Но нашите хора са толкова оправни и толкова малко се грижат за таратайките си, че фалитът се оказа неизбежен. Адел изгуби много пари в това начинание. В очакване на други възможности, той превърна склада в гараж за живеещите наоколо.

Половин дузина коли отлежават в гаража. Някои от тях са неизползваеми, със спукани гуми и изпочупени предни стъкла. Вниманието ми се насочва към голямолитражен автомобил, гариран малко встрани, прислонен от слънцето. Това е мерцедес стар модел, кремав на цвят, полупокрит с чергило.

— Той е на Адел — гордо ми доверява Ясер, тъй като е проследил погледа ми.

— Кога си го е купил?

— Не си спомням.

— Защо е на трупчета? Да не би да не е в движение?

— Когато Адел го няма, никой не го кара.

В главата ми гласовете се наслагват. Първо чувам капитан Моше — шофьорът на автобуса Тел Авив-Назарет каза, че жена ти се е качила в мерцедес стар модел, кремав на цвят , — но ето че Навеед Ронен проговаря и го прогонва — тъстът ми има същата .

— Къде е Адел?

— Знаеш как са спекулантите. Един ден тук, после — там, преследват сполуката.

Лицето на Ясер отново се набръчква.

В Тел Авив рядко ми се случва да посещавам роднини, но Адел често ме посещаваше. Млад, динамичен, той искаше да преуспее на всяка цена. Още нямаше седемнайсет години, когато ми предложи да му стана съдружник и да си опитаме късмета в телефонията. Въздържах се, а той дойде отново да ми предложи друг проект. Искаше да се заеме с рециклиране на автомобилни части. Много пот изхабих, докато му обясня, че съм хирург и нямам намерение да се подвизавам на друго поприще. По онова време идваше у дома всеки път, когато пристигаше в Тел Авив. Беше чудесно и забавно момче, а Сихем го прие охотно. Мечтаеше да основе предприятие в Бейрут и оттам да се устреми да превзема арабския пазар, особено този на монархиите от Персийския залив. Но вече повече от година не бях го виждал.

— Когато Сихем дойде у вас, Адел с нея ли беше?

Ясер нервно потърква върха на носа си.

— Не знам. Бях в джамията за петъчната молитва, когато тя е дошла. Намерила е у дома само внук ми Иссам, който пазеше къщата.

— Нали каза, че не е останала дори да изпие чаша чай?

— Лошо се изразих.

— А Адел?

— Не знам.

— Иссам знае ли?

— Не съм го питал.

— Иссам познава ли жена ми?

— Предполагам, че да.

— Откога пък я познава? Сихем никога не е стъпвала във Витлеем, а нито ти, нито Лейла, нито внукът ти сте идвали у нас.

Ясер се оплита; ръцете му издават притеснение.

— Да се върнем у нас, Амин. Ще поговорим за всичко това пред чаша хубав чай.

В дома им нещата допълнително се усложняват. Заварваме Лейла на легло, една съседка стои до главата й. Пулсът й е слаб. Предлагам да я отведем в най-близката болница. Ясер отказва и ми обяснява, че млечната ми сестра е подложена на лечение, а множеството хапчета, които гълта всеки ден, я докарват до това състояние. Малко по-късно Лейла заспива, а аз заявявам на Ясер, че искам да се срещна с Иссам.

— Добре — отвръща той без въодушевление, — ще ида да го потърся. Той живее през две карета къщи.

Двайсет минути по-късно Ясер се връща заедно с момченце с матов тен.

— Болен е — предупреждава ме Ясер.

— Щом е така, не биваше да го разкарваш.

— Като се налага… — мърмори той раздразнено.