Ясмина Кадра - Атентатът

— Благодаря ти, не съм гладен. Сама ли си?

— Да. Ясер ще се върне чак привечер.

— А децата?

— Те пораснаха, нали разбираш? Момичетата се изпожениха, а Адел и Махмуд летят със собствените си криле.

Настъпва мълчание, след това Лейла навежда глава.

— Сигурно е мъчително за теб — произнася тя глухо.

— Случи ми се най-лошото, което може да постигне един мъж — признавам аз…

— Представям си… Много си мислех за теб след атентата. Знам, че си фин и крехък, и се питах как толкова свръхчувствителен човек ще понесе подобна… подобна…

— Катастрофа — помагам й. — Катастрофа, и то голяма. Дойдох тук именно за да разбера нещо повече. Нямах понятие от намеренията на Сихем. Честно казано, дори не подозирах за тях. И трагичната й гибел буквално ме срази.

— Не искаш ли да седнеш?

— Не… Кажи ми как изглеждаше тя, преди да премине към действие?

— Тоест?…

— Как изглеждаше? Осъзнаваше ли какво се готви да извърши? В нормално състояние ли беше или в поведението й имаше нещо странно?…

— Не съм я виждала.

— Тя е била във Витлеем, в петък, на 27, в навечерието на атентата.

— Знам, но не е останала дълго. Бях при голямата ми дъщеря за обрязването на сина й. Научих новината за атентата в колата, която ме отвеждаше вкъщи…

Изведнъж тя слага ръка на устата си, сякаш за да си попречи да каже нещо повече.

— Господи, какви ги дрънкам!

Тя вдига към мен подплашените си очи.

— Защо дойде във Витлеем?

— Вече ти казах.

Тя обхваща челото си с палец и показалец, олюлява се. Хващам я през кръста, за да й попреча да падне, и й помагам да седне на една тапицирана пейка зад гърба й.

— Амин, братко, смятам, че нямам право да говоря за тази история. Кълна ти се, че не знам какво точно се е случило. Ако Ясер разбере, че не съм си държала езика зад зъбите, ще ми го отреже. Изненадах се, че те виждам, и изрекох неща, които не трябваше. Разбираш ли ме, Амин?

— Ще се престоря, че нищо не съм чул. Но трябва да разбера какво е търсила жена ми тук, за кого е работила…

— Полицията ли те изпраща?

— Нека ти припомня, че Сихем беше моя съпруга.

Лейла напълно се променя. Тя е страшно ядосана на себе си.

— Не бях тук, Амин. Това е истината. Можеш да провериш. Бях при голямата си дъщеря за обрязването на сина й. Там бяха лелите и братовчедите ти, както и роднини, които познаваш. В петък не си бях вкъщи.

Виждам, че е паникьосана и се опитвам да я успокоя.

— Няма нищо страшно, Лейла. Погледни, това съм аз, твоят брат, не нося нито оръжие, нито белезници. Не искам да ти причиня неприятности, добре го знаеш. Нищо лошо няма да сторя нито на теб, нито на семейството ти… Къде мога да намеря Ясер? Предпочитам той да ме осветли за събитията.

Лейла ме умолява да не казвам нищо за нашия разговор на мъжа й. Обещавам й. Тя ми съобщава адреса на работилницата, където работи Ясер, и ме изпраща до улицата, за да види, че съм си тръгнал.

Търся такси, но не намирам. След около половин час, в момента, когато се готвя да извикам Ким, един нелегален шофьор предлага да ме отведе където желая срещу няколко шекела. Той е млад здравеняк, с насмешливи очи и причудлива рядка брадичка. Отваря ми вратата с театрално раболепие и почти ме набутва в разнебитената си таратайка с прокъсани седалки.

Заобикаляме площада, тръгваме по покрит с дупки път и напускаме голямото село. След истински слалом сред развихреното движение успяваме да минем напряко през нивите и се отправяме към близкия хълм.

— Май не си оттука? — пита ме шофьорът.

— Не съм.

— Роднинско гости или по работа?

— И двете.

— Отдалече ли идваш?

— Не знам.

Шофьорът клати глава.

— Не си настроен за приказки — казва той.

— Днес не.

— Виждам.

Няколко километра караме по прашния път, без да срещнем жива душа. Слънцето яко напича облите каменисти възвишения, които сякаш се крият едно зад друго и ни очакват.

— Аз не мога да работя с лейкопласт на устата — обажда се пак шофьорът. — Ако не дрънкам, ще експлодирам.

Мълча си.

Той си прочиства гърлото и продължава:

— Не съм виждал толкова чисти и добре поддържани ръце като твоите. Да не би да си доктор? Само ръцете на докторите са без грешка.

Обръщам поглед към зеленчуковите градини, които се простират наоколо, докъдето поглед стига.

Обиден от мълчанието ми, шофьорът въздъхва тежко, след това търси нещо в жабката и измъква оттам касета, която вмъква в касетофона.

— Чуй това, приятелю — възкликва той. — Който не е слушал проповедите на шейх Марван, е пропуснал половината си живот.