Ясмина Кадра - Атентатът

Ким само дето не си скубе косите.

— Даваш ли си сметка какви ги приказваш? Напомням ти, че си имаш работа с терористи. Тези хора не си поплюват. Ти си хирург, а не ченге. Остави това на полицията. Тя владее съответните методи и разполага с квалифициран персонал, за да води подобни разследвания. Ако искаш да узнаеш какво се е случило с жена ти, иди намери Навеед и му разкажи за писмото.

— То е лична работа…

— Безумие! Седемнайсет души са убити, а десетки други — ранени. Нищо лично няма в случилото се. Става дума за самоубийствен атентат, а разследването трябва да бъде дело на компетентните държавни служби. Според мен ти напълно си се объркал, Амин. Ако искаш наистина да бъдеш полезен, предай писмото на Навеед. Вероятно то представлява онзи край на конеца, който полицията търси, за да започне разплитането.

— И дума да не става. Не искам никой да ми се бърка в работата. Имам намерение да отида във Витлеем, при това сам. Нямам нужда от никого. Познавам доста хора там. Ще успея да провокирам изтичане на информация и все някой ще изплюе камъчето.

— И след това?

— След кое?

— Да приемем, че накараш някого да изплюе камъчето, какво следва в програмата? Ще му издърпаш ухото или ще искаш да плати за нанесените щети? Повярвай ми, това е несериозно. Без съмнение Сихем е имала зад себе си цяла мрежа, съвършено подготвена логистика и немалко преодолени изпитания. Човек не се взривява на публично място отведнъж. Това е свършекът на продължително промиване на мозъка, на грижлива психологическа и материална подготовка. Изключителни мерки за сигурност са взети, преди да се премине към действие. Поръчителите трябва да пазят базите си, да заличават всички следи. Те използват своите камикадзета само веднъж, абсолютно сигурни са в тяхната решителност и надеждност. А сега представи си, че проникваш в територията им и ровиш около скривалищата им. Смяташ ли, че ще чакат търпеливо да стигнеш до тях? Толкова бързо ще ти видят сметката, че дори няма да имаш време да осъзнаеш колко безумна е била инициативата ти. Кълна ти се, че ме хваща шубе само като си те представя надвесен над това змийско гнездо.

Тя хваща ръцете ми, усилвайки болката в ранената китка.

— Идеята ти не е добра, Амин.

— Може би, но само за това мисля, откакто прочетох писмото.

— Разбирам, но подобен род действия не са за теб.

— Не се мори, Ким. Знаеш колко съм твърдоглав.

Тя вдига ръце, за да успокои топката.

— Добре… Да отложим спора за довечера. Надявам се, че дотогава ще си възвърнал малко от разсъдъка си.

Вечерта тя ме кани в ресторант на плажа. Вечеряме на терасата, а бризът шиба лицата ни. Морето е много плътно; в шума му има нещо назидателно. Ким се досеща, че няма да успее да промени мнението ми. Тя кълве от чинията си като изморено птиче.

Мястото е приятно. Управлявано от емигрант французин, то предлага непринудена почивка, с големи прозорци към хоризонта, с виненочервени кожени кресла и маси с бродирани покривки. Голяма восъчна свещ догаря красиво в кристална купа. Няма много хора, но повечето от двойките, изглежда, са постоянни посетители. Жестовете им са изискани, а разговорите — приглушени. Домакинът е хилаво и енергично човече, извадено като от кутийка, изтънчено любезно. Той лично ни дава съвети какво да вземем за ордьовър и какво вино да предпочетем. Ким вероятно е имала някаква идея в главата си, поканвайки ме в този ресторант. Но сега, изглежда, я е забравила.

— Имам чувството, че се забавляваш да си играеш със съдържанието на глюкоза в кръвта ми — въздиша тя и оставя настрана салфетката си.

— Постави се на моето място, Ким. Мисля само за постъпката на Сихем. И за себе си. Щом жена ми се е самоубила, значи не съм успял да я накарам да предпочете живота. Вероятно трябва да поема своя дял от отговорността.

Тя се опитва да протестира; вдигам ръка, като по този начин я моля да не ме прекъсва.

— Такава е истината, Ким. Няма дим без огън. Съгласен съм, че тя е сбъркала непростимо, но съвестта ми не позволява да я държа отговорна за всичко.

— Ти не си виновен за нищо.

— Виновен съм. Бях неин съпруг. Мой дълг беше да бдя над нея, да я пазя. Сигурно тя се е опитала да насочи вниманието ми към опасността, която я дебне. Готов съм да поставя ръката си в огъня, че ми е дала знак. Къде съм гледал, по дяволите, докато тя се е опитвала да се измъкне?

— Дали наистина се е опитвала да се измъкне?

— Че как иначе? Човек не върви към гибелта си, както отива на бал. Неизбежно в момента, когато се готвиш да направиш крачката, съмнението се настанява в теб. Точно този момент съм пропуснал. Сихем сигурно е искала да я пробудя. Но аз съм се разсеял и никога няма да си го простя.