Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

— Какво ми се намусихте? — изписка той и очичките му заискряха. — Волът рие, но на гърба си го хвърля — Ето и ние сега, хвърлихте всичко на гърба си и двамата; ха със здраве!

Поп Григорис вдигна очи, направи знак на Патриархеас: „Не му говори!“ И старият чорбаджия превъзмогна гнева си, замълча.

Учителят скочи, чу стъпки, които се приближаваха.

— Идат… — промълви той и му прекаля на сърцето.

Поп Григорис се обърна към старик Ладас, протегна ръка да го благослови.

— Простено да ти е, братко — каза той с тържествен глас. — Простено да ти е всичко, което каза. Извади всичката мръсотия от душата си, олекна й. Без да щеш, нещастнико, ти се изповяда; бог ще ти прости за всички злини, които си сторил през живота си. Стани, дядо Ладас, дойде твоят ред!

Но старият Ладас се строполи на земята и се загърчи.

Чуха се псувни, викове, трополене; вратата се отвори, сеизинът блъсна Панайотарос и Манольос и те се отърколиха вътре, удариха се в стената и вратата се затвори.

— Манольос! — извика Патриархеас. — Какво дириш тук? Защо те доведоха?

— Абре. Панайотарос възкликна учителят, — жив ли си още? Не те ли обесиха? Слава богу!

— Жив съм, проклет да е този час! — изръмжа Панайотарос и се сви в ъгъла си.

Старият Ладас понадигна глава, впи поглед в Панайотарос, протегна ръка да го пипне.

— Жив ли си, бре? — попита го той. — Защо не те обесиха? Отказа ли се агата? Отказа ли се, бре? — питаше той с треперещо сърце.

Но никой не му отвърна.

— Полегни си, Манольос — каза поп Григорис, — отдъхни си…

— Говори, Манольос — каза повелително чорбаджията, — не можем повече да чакаме; намери ли се убиецът?

— Намери се — отвърна Манольос.

— Кой е? Кой е? Кой е? — нахвърлиха се върху него и четиримата с викове. Аз! — отвърна отново Манольос.

— Ти ли?

Отдръпнаха се и четиримата, като гледаха Манольос със зяпнали уста. Известно време никой не продума.

— Това не може да бъде! — извика най-сетне старият чорбаджия, след като прехвърли през ума си целия живот на Манольос. — Това не може да бъде! Не, не, объркан свят!

— И аз не мога да приема това — каза учителят. — Защо ще го убиеш? Ами че можеш ли ти, Манольос, да убиеш? Не можеш.

Само поп Григорис гледаше Манольос и не казваше нищо.

— Защо не отговаряш, Манольос? — попита Патриархеас.

— Какво да кажа, чорбаджи? — произнесе Манольос, като бършеше потта от лицето си. — Аз съм убиецът, нямам какво друго да кажа. Не е ли достатъчно?

— Достатъчно е! — извика старият Ладас. — Достатъчно е. Манольос, чедо мое! Намери се убиецът, отървахме се ние, има бог!

Манольос се примъкна към слабата светлина, която влизаше през прозорчето, извади от пазвата си малкото евангелие, отвори го наслуки, започна да чете и да оставя далеч зад себе си хората… Качи се на лодката заедно с Христос, вмъкна се сред апостолите, отплуваха навътре в Генисаретското езеро, вдигна се силен вятър… Христос се беше уморил да говори цял ден на хората, беше полегнал на носа, върху мрежите, и бе заспал… А в това време севернякът все повече се усилваше, спускаше се от планините на Галаад, разлюляваше езерото и вълните удряха яростно малка рибарска лодка. Учениците пребледняха като платно от страх.

— Загинахме! — шепнеха те. — Загинахме! Да събудим Учителя!

Но никой не се осмеляваше да наруши светия сън. Приближи се Петър, наведе се, видя под светлината на една мълния лицето на Христос, спокойно, щастливо, усмихнато.

— Събуди го! Събуди го! — викаха струпаните зад него ученици.

Петър събра смелост, протегна ръка, докосна леко Христос по рамото.

— Учителю — каза му той, — събуди се, загиваме!

Отвори очи Христос, видя треперещите апостоли, поклати глава, промълви огорчено:

— Толкова време бях с вас и още ли не сте повярвали?

Въздъхна, изправи се, застана прав на носа, вдигна ръка срещу вятъра.

— Млъкни! — каза му той.

Сведе ръка към разбушуваното езеро.

— Умири се! — каза му той.

И изведнъж вятърът стихна, успокоиха се вълните, небето се проясни, засмя се светът.

Разтърси Манольос глава, погледна петимата си другари наоколо и сините му очи заблестяха щастливо, спокойно като водите на Генисаретското езеро.

Старият Ладас се беше оживил, беше станал и крачеше напред-назад, като потриваше ръце.

— Намери се убиецът, слава богу, отървахме се. Клети Манольос, жал ми е за теб; ама пак добре; беден си, перекенде, млад си още, не си опитал сладостта на живота, няма значение, че ще умреш. Пак добре, че си призна и се отървахме.