Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

— И тези, дето съсипаха селото на поп Фотис ли? — запита Костандис, все тъй неубеден.

Янакос се почеса отново по главата.

— Това не знам — отвърна той, — да попитаме поп Фотис… По-нататък!

— „Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.“

— А! — възкликнаха всички. — Дай боже да се наситим на правда.

Янакос се разпали, стана.

— Блажени — извика той — тези, които гладуват и жадуват за правда! Ние сме това, на нас говори Христос, момчета, на нас четиримата, дето сме гладни и жадни за правда… Крила израснаха, братя, на сърцето ми; сякаш Христос обърна лице към мен и ми заговори… Смелост, момчета! По-нататък, Манольос!

— „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани.“

— Чуваш ли, дядо Патриархеас! — извика Янакос и отново скочи прав. — Чуваш ли, ненаситнико, дето ни виждаш на улицата и не ни поздравяваш вече, защото дадохме милостиня четири коша храна на бедните! Чуваш ли, поп Григорис, дето побесня да прогониш гладните, за да бъде трапезата ти претъпкана, и коремът ти претъпкан, да пукне дано, та да усмърди света! Чуваш ли, дядо Ладас, чифутино, дето и на ангела си не даваш вода! Да си жив, Михелис, дето не приличаш на баща си; ти ще влезеш в царството небесно заедно с четирите коша; Защото нещата бяха твои, а не наши… По-нататък!

— „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят бога.“

— Не разбирам всички думи — каза Костандис, — ала разбирам целия смисъл; само това „ще видят“ ме обърква. 12 12 В книжовния гръцки език „опсонде“ е бъдеще време от глагола „орао“ — виждам, гледам. А „опсис“ означава „външен вид, облик, лик“. — Б.пр. Какво ще рече „ще видят“?

— Ще видят божия лик бре, глупчо! — каза Янакос. — Тези, които имат чисто сърце, ще видят божия лик. Това е то!

— Ама къде ги научи всички тези неща бре, Янакос? — възкликна смаян Костандис. — Я ми кажи, как акълът ти е станал като на премъдрия Соломон!

— Абе, не ги обяснявам аз с акъла си — отвърна Янакос, — обяснявам ги със сърцето си; то е премъдрият Соломон! По-нататък!

— „Блажени да сте, когато ви хулят и гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради мене; радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.“

— Още веднъж, Манольос — каза Янакос, — и по-бавно, моля ти се; това ми се струва, да ме прости господ, малко объркано.

Манольос го прочете отново.

— Съвсем ясно ми се струва — каза той. — Всички в селото, и първенците, и стопаните, и лъжците, и подлеците ще ни погнат някой ден, нас четиримата, и ще ни прогонят, защото ще кажем истината. Ще доведат лъжесвидетели да свидетелствуват против нас. Може и да ни замерват с камъни, може и да ни убият; не са ли правили същото и с пророците? Ала за нас това трябва да бъде голяма радост, братя, защото ще дадем живота си за Христос. Не даде ли и той също така живота си за нас? Това иска да каже.

— Прав си, Манольос — каза Янакос и очите му заискриха. — Виждам как поп Григорис върви най-отпред като Каяфа; и Ладас зад него как вика: „Убийте ги! Убийте ги! Искат да отворят сандъците ни и да раздадат златните ни лири!“ И старият Патриархеас — прощавай, Михелис! — как се прави на Пилат и казва: „Аз си измивам ръцете, не се бъркам, убийте ги!“ Но вътре в себе си ще се радва, защото му разваляхме рахатлъка. Не го оставяхме спокойно да оглозгва прасенцата и да пощипва слугините си и да вика вдовицата Катерина да го разтрива, защото уж бил настинал… Ей, безбожници, чифути и йезуити, ще дойде, иде, дойде божията справедливост!

Беше се разпалил; извърнал се беше към селото, размахваше ръка и се заканваше, но както се беше извърнал, изведнъж видя пред себе си поп Фотис и си глътна езика.

— Прощавай, отче — каза той плахо, — но четяхме евангелието и сърцата ни се разпалиха!

Поп Фотис се беше приближил, стъпвайки на пръсти, четиримата приятели, увлечени в четенето, не го усетиха, и той стоеше, слушаше и се усмихваше.

— Добра среща, чеда мои! — каза той, като пристъпи напред. — Бог с вами!

Изправиха се всички, зарадвани, и му направиха място да седне на пезула; но попът погледна Манольос и се развълнува.

— Какво ти е, чедо мое? — попита го той. — Какво си пострадал?

— Господ ме наказва, отче — отвърна Манольос и сведе глава. — Не ме гледай; извърни лице към евангелието и ни обясни. Чакахме светиня ти да ни просветлиш; ние сме неграмотни, какво можем да разберем?

— Умът ни — каза Костандис — е недодялан пън; ела и го одялай, отче.