Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

Прилепи се до стената, зачака другарите си; пристигнаха един по един.

— Да отидем отзад, откъм градинката на къщата — каза тихо Янакос, — стената там е по-ниска; дай ми апашкия фенер, Лукас… Елате и си опичайте акъла!

— Има ли куче? — запита някой.

— Къде ти да има куче старият чифутин! Кучето иска ядене — отвърна Янакос.

Обърна се към Лукас:

Ей, дългуч — каза му той, — ти ще останеш отвън; ти ще бъдеш стълбата; ще се покатерим на раменете ти и ще скочим вътре; ако видиш опасност, извикай като кукумявка… Готови ли сте, момчета?

— Готови!

Дългучът се опря на стената, грабна Янакос, качи го на рамото си.

— В името на Свети Вълк — каза той, — скачай!

Янакос яхна стената, скочи в двора. Застана до стената, зачака другарите си; един по един те скачаха, с чувалите и меховете на гръб.

— Следвайте ме, знам пътя… Внимателно!

Преминаха градинката, вратичката беше отворена, влязоха в къщата. Горе, в стаята, се чу хъркането на домакина.

— Спи — каза Янакос, — добре сме!

Запали апашкия фенер, намери вратата на килера, бутна я; влязоха. Миришеше на зехтин, на вино, на сушени смокини, на гнили дюли, светлината заигра наоколо, блеснаха коремите на наредените кюпове, а горе, на поставката — бъчвите с вино.

— Бързо на работа, момчета — прошепна Янакос, — пълнете!

Единият отвори чепа на една бъчва, започна да пълни меха си с вино; другият — чувала си с жито; а Янакос взе тенекията със зехтин и напълни своя мех; сетне взе другия мех, напълни го и него със зехтин. Огледа се, видя една стълба, опряна на стената.

— Слава богу — каза той, — ето и стълба; иначе как щяхме да ги изкачим? И господ краде заедно с нас, хайде, момчета, друм!

Натовариха се, взеха стълбата, преминаха отново градинката, опряха стълбата на стената, изкачиха се с тежката плячка. Лукас протягаше ръце нагоре, поемаше чувалите и меховете и ги поставяше долу; после стъпиха един след друг на раменете на Лукас, скочиха на земята. Янакос остана последен, яхнал стената; не му даваше сърце да слезе.

— Абе, момчета — каза то, — само за момент, да видя магаренцето си и идвам.

— Остави магаренцето, Янакос — каза Лукас, — и идвай; не знаеш какво може да стане…

— Не мога — каза Янакос, — не мога; само за момент, момчета, и идвам.

И слезе отново в градинката.

Намусиха се другарите му, но не казаха нищо, зачакаха; бяха наострили уши, да не би да мине някой по улицата, да не би да се отвори някоя врата.

— Вървете вие двамата — каза Лукас на другарите си — карайте напред, по-добре да се пръснем; аз ще го дочакам.

Помогна им, метнаха на гръб двата чувала, тръгнаха, Лукас остана сам, клекна до стената в дъжда, зачака.

И изведнъж се чу рев, радостен, тържествен, като тръба от Второто Пришествие. „Да го вземат дяволите магаренцето му — измърмори Лукас, — ще вдигне махалата на крак.“

Един от прозорците на къщата се отвори, чу се нечий глас, гласът на стария Ладас:

— Кира Пинелопи, спиш ли? Ей, кира Пинелопи, какво му е на магарето, та реве?

Но никой не отвърна; ревът престана, чу се пак силният дъжд, който заливаше света; Лукас вдигна глава, една сянка беше яхнала стената. Дългучът скочи, опря се на стената, сграбчи Янакос за краката.

— Друм, Лукас, друм! Май че старият се събуди.

Взеха меховете на рамо, плюха си на петите.

— Направи си кефа — каза Лукас, когато излизаха вече от селото.

— Да — каза Янакос и въздъхна. — Ако можех да го кача по стълбата, кълна се, щях да го взема… Ами Михелис? — каза неспокойно той след малко.

— Пообиколил е сигурно и се е завърнал; да вървим бързо!

И повече не продумаха.

Поп Фотис и Манольос не спяха, чакаха. Съмваше се вече; небето светлееше смътно накъм изток, дъждът беше престанал, но времето все още беше мрачно. Изведнъж се разнесоха изсвирвания и весели гласове, които се приближаваха.

— Идат! — каза Манольос и изскочи навън.

Четиримата корсари се показаха, тежко натоварени; бяха запалили апашкия фенер, за да си светят по пътя, та лицата им блестяха; Янакос вървеше най-отпред с меха с вино на гръб.

Много поздрави — извика той — от стария Ладас, добрия човек, щедрия; малко нещо, казва, но от сърце; изпраща ви това вино, да пиете за негово здраве!

— Заповядайте и зехтин, да посмажете червата си, казва — обади се и Лукас, като постави пред краката на отчето меха със зехтин; — и ако ви потрябва още, казва, пълни са кюповете му!

— Заповядайте и жито, да се наядат с хляб горките деца, за които го боляло сърцето, казва! — обадиха се и другите двама другари, като смъкнаха от гърбовете си пълните чували.