Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

Обърна се към Браимчо:

— Това е кира Марта, нашата робиня — каза той. — Добра жена, домакиня, мълчалива, честна… Малко е гърбавичка, ама ще свикнеш с това; прави я, каквото си щеш; бий я, убий я, язди я, твоя е.

Браимчо нацупи сочните си устни, сграбчи гърбицата на старицата, избухна в смях:

— Какво да я правя? — каза той. — Камила такава, халал да ти е!

И се втурна в конака, за да го разгледа.

— Не му забелязвай, Марта — каза агата, — необяздено жребче е още; рита, хапе, ама ти си трай; и аз си трая; търпеж, горкичката ми Марта, търпеж, ще се укроти.

Браимчо излезе на двора:

— Има ли хубави жени в селото ти? — запита той агата. — Да ги накараш да поиграят хоро някой ден, да ги видя, да си избера някоя.

Агата подскочи:

— Слушай да ти кажа аз, само това не! Тук всички са гърци, бели не ща; ще си седиш на яйцата.

— Те ще ми седнат на яйцата! — каза нахалното жребче и прихна да се смее. — Ей, стара гърбушо, слагай софрата да ядем, гладен съм!

Агата въздъхна; спомни си за Юсуфчо; уста имаше, език нямаше; кажеш му: „Пей!“, и запяваше; кажеш му: „Запали ми чибука!“, и ти го запалваше; „Ела да спим!“, и идваше… Този е дявол и половина, ама си го бива в кефа, проклетника!

— Добре, Браимчо — каза той, — всичко ще се нареди, потърпи… Марта, хайде, жива да си, заколи една кокошка.

След един час агата и агънцето му, добре нахранени, добре сръбнали, се заключиха здраво в одаята. Не знам какво стана там вътре, но привечер, когато излезе от одаята, доволен, с подути очи, капнал, агата повика Марта:

— Върви, мари, да кажеш на Патриархеас да заповяда в конака, имам да му кажа нещо. Браимчо иска, вика, да види жените как играят хоро; може ли да му скършим хатъра? Хайде, наметни си шала и върви!

Марта завари чорбаджийската къща с главата надолу; кучета влизаха и излизаха от двора, две-три ратайкини събираха остатъците от яденето, миеха чиниите, бършеха масите, чистеха къщата… Леньо си беше заминала с младоженеца, отидоха да се настанят в кошарата на Манольос; и къщата днеска беше в ръцете на кира Мандаленя; тя надзираваше жените, напътваше, даваше нареждания, държеше една торба и пъхаше в нея каквото й попаднеше, кога скришом, кога явно, и от време на време се изкачваше по голямата каменна стълба, за да види как я кара чорбаджията.

Не беше никак добре днеска нашият стар чорбаджия, събуди се схванат, не можеше да помръдне дясната си ръка и десния си крак, а устата му се беше полуизкривила.

— Нищо ти няма — казваше му кира Мандаленя, — нищо ти няма, не се тревожи, чорбаджи, ще те разтрия и ще ти мине; настинка е…

Но старият чорбаджия беше приковал неподвижно очи в отсрещния прозорец и лигите му течаха…

Щом видя, че старата Марта прекрачва прага, кира Мандаленя изтича; не я пусна да влезе по-навътре. Не можеше да я търпи, завиждаше й.

— Какво искаш мари, Марта? Нова беда ли е налегнала пак селото? Върна ли се агата? Казвай, мари, че ще се пръсна!

— Потърпи, ще ме удушиш мари, дъртушо! Искам да видя чорбаджията; непременно.

— Няма да го видиш, не, няма да го видиш, ти казвам; много е болен; схвана се; обади на сина си да дойде; дойде му дамла, не може хубаво да говори, фъфли, лигите му текат; няма да го видиш!

— Пусни ме мари, дъртофелнице, да го видя с очите си, да кажа на агата, та да повярва!

— Няма да те пусна!

— Ще ме пуснеш!

Счепкаха се. Изтичаха ратайкините, разтърваха ги, гърбушата издебна, хукна по стълбата, изкачи я присвита, бързо-бързо, пролази като паяк. Отвори вратата, вмъкна се вътре; старият чорбаджия извърна очи, видя я, но не се помръдна.

— Чорбаджи — каза старицата, — аз съм, Марта; много поздрави от агата, да заповядаш, вика, в конака, имал да ти каже нещо.

Старецът извърна сега глава, устните му се помръднаха, изломоти нещо; Марта се приближи още повече, но в този миг кира Мандаленя влезе вбесена, избута я, наведе се над стареца:

— Какво рече, чорбаджи?

Старецът размърда отново разкривените си устни; кира Мандаленя се обърна към гърбавата:

— Да вървиш, вика, по дяволите; това каза.

— Какво да кажа на агата, чорбаджи? — настояваше старицата.

Старецът отново раздвижи устни; обърна се отново кира Мандаленя:

— Да върви, вика, и той по дяволите; това каза.

Старицата поклати глава; приближи се, наведе се над стареца:

— Чорбаджи — каза тя тихо, — агата е намислил лоши работи за селото; доведе от Смирна един нов дявол, дето ще подпали селото ни. Искал, вика, мискининът му с мискинин, да се съберат всички девойки на площада, под платана, и да поиграят хоро, та да си избере някоя… И ти намери кога да се разболееш, чорбаджи!