Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

За щастие на бедния Сороу, като се имат пред вид първите му крачки в живота, неговата борба срещу греховете, светските съблазни и дявола бе краткотрайна. В синевата на утрото този крехък войн и слуга въздъхна за последен път и когато останалите деца се събудиха, те горко заплакаха и замолиха сестра си да си роди още едно хубаво бебе.

И при смъртта на бебето Тес запази спокойствието, което я бе обзело след кръщението. Наистина на дневна светлина страхът за спасението на душата му й се стори малко прекален. Дали беше права, или не, сега тя не чувствуваше никаква тревога и разсъждаваше, че ако провидението не признае този обред, така близък до истинския, тогава тя, Тес, не цени онова райско блаженство, което тя или детето й са изгубили поради нередности в обреда.

Така си отиде нежеланият Сороу — това натрапило се създание, това копеле, подарено от безсрамната природа, която не съблюдава законите на обществото, това безпризорно същество, за което вечното време трая само дни, което не разбра, че съществуват години и векове, за което вътрешността на селската къща олицетворяваше всемира, времето в продължение на една седмица — климата, младенчеството — човешкото съществуване, а инстинктът да суче — човешките познания.

Тес дълго мисли по кръщелния обред и се питаше дали от гледна точка на догмата той беше достатъчен, за да осигури на детето християнско погребение. Това можеше да й каже само енорийският свещеник, а той беше нов и не я познаваше. Като се стъмни, Тес отиде до дома му и застана край вратата, но не се реши да влезе. Тя въобще би се отказала, но точно като си тръгваше, го видя да се прибира. Полумракът й даде кураж и тя го заговори свободно:

— Искам да ви питам нещо, сър.

Той изрази готовност да я изслуша и тя му разказа за болестта на бебето и за импровизирания обред.

— А сега, сър — добави тя усърдно, — можете ли да ми кажете, същото ли щеше да бъде, ако вие го бяхте кръстили?

Той изпита естественото чувство на професионалиста, научил, че вместо да го повикат да свърши една работа, клиентите му са си я свършили сами, и то нескопосано. Изкушаваше се да отвърне „не“, но достойнството на тази девойка и странната нежност на гласа й подействуваха на най-благородните му импулси — или поне на онези импулси, които бяха останали у него, след като в продължение на десет години се беше опитвал да присажда формалната вяра върху фактическия скептицизъм. Човекът и свещенослужителят се пребориха в него и победата спечели човекът.

— Мило момиче — каза той, — няма никаква разлика.

— Значи, ще го погребете по християнски? — бързо запита тя.

Свещеникът се видя притиснат до стената. Научавайки за болестта на бебето, той добросъвестно бе отишъл още вечерта да извърши обреда. Той обаче не знаеше, че не Тес, а баща й беше причината да не бъде приет и затова сега не можеше да оправдае по необходимост нередовния обред.

— Виж, това е друг въпрос — каза той.

— Друг въпрос ли? А защо? — разгорещено запита Тес.

— Какво да ви кажа… Аз с удоволствие бих направил това, ако само ние двамата с вас бяхме заинтересовани. Но не трябва — по известни причини.

— Направете поне едно изключение, сър!

— Наистина не трябва!

— О, сър! — Тес хвана ръката му.

Той издърпа ръката си и поклати глава.

— Щом е така, не ви обичам — избухна тя — и никога вече няма да идвам във вашата черква!

— Не говорете така прибързано!

— А може би за него ще бъде все едно и ако не го погребете по християнски, а? Ще бъде ли все едно? Моля ви, ради бога, не ми говорете като светец на грешник, а като човек на човек.

— Все едно ще бъде.

Обикновеният човек не би могъл да разбере как свещеникът се реши да даде такъв отговор, след като смяташе, че по тези въпроси има много строги понятия. Но обикновеният човек би могъл да го оправдае. Защото свещеникът беше силно прочувствуван.

И така същата вечер занесоха бебето на гробищата в малко чамово ковчеже, увито в стар женски шал, и го погребаха при светлината на един фенер срещу един шилинг и почерпване на клисаря с халба бира. Заровиха го в един запустял ъгъл на божията градина, където с Негово разрешение расте коприва и където заравят некръстени деца, големи пияници, самоубийци и всички подобни грешници, предварително осъдени на гибел. Въпреки неприветливата обстановка една вечер, когато можа да влезе в гробищата, без никой да я види, Тес смело направи малко кръстче от две дъсчици и парченце връв, окичи го с цветя и го изправи откъм главата на гробчето. В краката, в малко бурканче с вода, за да се запазят свежи, тя постави букетче от същите цветя. Нима имаше някакво значение това, че всеки би могъл да разчете на бурканчето думите „Килуелски мармалад“? Очите на майчината любов, загледани в по-възвишени неща, не видяха тези думи.