Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

— Вярно, съвсем бях забравил — мислех си за по-важни неща. Хайде, тръгвай за Марлот и поръчай файтона, а аз може да мина с него да инспектирам клуба.

Младежът тръгна, а Дърбифийлд остана да лежи в очакване сред тревата и маргаритките под късното следобедно слънце. Дълго време край него не мина жива душа и само далечните звучи на музиката напомняха за присъствието на хора в долината, оградена от сини хълмове.

Село Марлот е разположено в североизточните гънки на поменатата красива долина Блейкмор или Блекмур — уединена местност, заобиколена от възвишения. На много места тук още не бе стъпвал кракът на турист или художник, макар че тя се намираше на по-малко от четири часа път от Лондон.

Най-добре можете да се запознаете с красотата на тази долина, ако я разгледате от върховете на околните хълмове — освен по време на лятната засуха. Ако пък в лошо време скитате без водач из нейните уединени кътчета, у вас може да се породи недоволство от тесните, криви и кални пътеки.

Тази плодородна и закътана местност, където тревата никога не пожълтява и изворите никога не пресъхват, граничи на юг със стръмния варовит хребет, който обхваща възвишенията Хамбълдън Хил, Бълбероу, Нетълкомб Таут, Догбъри, Хай Стой и Бъб Даун. След като извърви около двадесетина мили в северна посока по голи варовити хълмове и ниви, пътникът, тръгнал от крайбрежието, внезапно стига до ръба на едно от тези възвишения и остава изненадан и възхитен. Пред него като на длан се разстила местност, коренно различна от тази, през която е минал. Зад гърба му хълмовете са голи, слънцето залива с жар нивите, толкова просторни, че хоризонтът изглежда безкраен. Пътищата се белеят, плетовете са сухи и ниски, въздухът е прозрачен. А тук, в долината, светът сякаш е изграден в по-малък мащаб и в по-изящна форма. Нивите са малки, толкова малки, че от височината техните живи плетове приличат на мрежа от тъмнозелени нишки, разстлана върху по-светлозелената трева. Въздухът в низината е неподвижен и така лазурен, че дори това, което художниците наричат „среден план“, е добило син оттенък, а далечният хоризонт е наситен с ултрамаринови багри. Обработваемата земя е малко; пред погледа, с редки изключения, се разстила широка пищна мантия от трева и дървета, която обвива по-малките хълмове и падини, сгушени сред голямата долина. Такава е долината Блекмур.

Местността е интересна не само топографски, но и исторически. Едно време долината е била известна под името Гора на белия елен, име, което води началото си от една интересна легенда от царуването на Хенрих III: на някой си Томас дьо ла Линд била наложена тежка глоба, загдето убил великолепен бял елен, който преди това бил пощаден от самия крал. По онова време, пък и в недалечното минало, местността била гъсто залесена. Дори и в наше време са се запазили следи от тази богата растителност — стари дъбрави и разпръснати горички са оцелели по склоновете, а хралупестите дървета хвърлят сянка по пасищата.

Гората вече я няма, но са се запазили някои от древните обичаи, възникнали под нейните дълбоки сенки. Много от тези обичаи са на изчезване или пък са доста променени. Например някогашният майски танц се е превърнал в клубно празненство или както го наричат тук — в „разходка на клуба“. Такава именно разходка бе устроена поменатия следобед.

За по-младите жители на Марлот това беше интересно събитие, макар че самите участници в церемонията не разбираха истинския й смисъл. Нейната особеност се състоеше не толкова в спазването на обичая ежегодно да се организират процесии и танци, колкото в това, че членовете на клуба бяха само жени. Подобни тържества — макар че полека-лека излизат от мода — по-често се устройват от мъжките клубове. Дали заради присъщата на нежния пол свенливост или заради подигравателното отношение на мъжете, но женските клубове, които още съществуваха (ако въобще имаше други, освен този в Марлот), не се решаваха да организират подобни бляскави тържества. Единствен клубът в Марлот продължаваше да чествува местната Церера. В продължение на стотици години — било като взаимоспомагателно дружество, било като женско общество — той бе устройвал такива шествия и продължаваше да ги устройва.

Всички участнички в шествието бяха облечени в бели рокли — живописен остатък от минали дни, когато жизнерадостта и пролетта са били синоними и когато хората още не са имали навика да се вглеждат в далечното бъдеще, от дните, преди силните преживявания да отстъпят място на еднообразното ежедневие.