Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Като видяха, че майка им си слага шапката, децата шумно настояха да отидат с нея.

— Искаме да изпратим кака, която ще се омъжи за нашия богат братовчед и ще носи хубави дрехи.

— Стига — извика Тес, като се изчерви и бързо се обърна, — не искам да говорите повече за това! Мамо, как можа да напълниш главите им с такива глупости!

— Тес отива да работи при нашите богати роднини, миличките ми, за да спечели пари за нов кон — каза мисис Дърбифийлд помирително.

— Довиждане, татко — каза Тес със свито гърло.

— Довиждане, дъще — отвърна сър Джон, като повдигна глава от гърдите си. Той бе задрямал, тъй като в чест на случая сутринта си бе пийнал повечко. — Надявам се, че нашият млад приятел ще хареса такава красавица от собствения му род. Кажи му, Тес, че понеже доста сме обеднели след някогашното величие, ще му продам титлата на съвсем умерена цена.

— В никой случай за по-малко от хиляда лири — извика лейди Дърбифийлд.

— Кажи му, че съм готов да я продам за хиляда лири. Абе като си помисля, и на по-малко ще се съглася. Той ще носи титлата с по-голямо достойнство, отколкото такъв жалък бедняк като мене. Кажи му, че може да я има срещу сто лири. Но няма какво да ставам дребнав — кажи му, че ще я дам за петдесет, за двайсет лири. Да, за двайсет — по-малко от това не може. Дявол да го вземе, та семейната чест си е семейна чест и няма да взема ни пени по-малко.

В очите на Тес напираха прекалено много сълзи, а гърлото й бе задавено от прекалено голяма буца, за да може да изрази чувствата, които я вълнуваха. Тя бързо се обърна и излезе.

Момичетата и майка им тръгнаха заедно. Тес вървеше между две от децата, които я държаха за ръка и от време на време поглеждаха замислено към нея, както се гледа човек, от когото очакваш да извърши нещо велико. Непосредствено зад тях крачеше майката с най-малкото дете. Групата представляваше любопитна картина: на преден план — целомъдрена красота, заобиколена от невинност, а на фона — простодушно тщеславие. Те вървяха по пътя, докато стигнаха подножието на хълма. Там, на върха, двуколката от Трантридж щеше да вземе Тес. Бяха определили това място, за да спестят на коня изкачването на височината. Далеч зад първите възвишения къщите на Шестън, подобно на скали, прекъсваха линията на хребета. По стръмния път, който опасваше хълма, не се виждаше жива душа. Само момчето, което бяха изпратили напред, седеше на ръчките на количката, побрала цялото земно богатство на Тес.

— Да почакаме малко тук. Колата сигурно ей сега ще дойде — каза мисис Дърбифийлд. — Да, ето я!

Колата се появи внезапно иззад върха на близкия хълм и спря при момчето с количката. Майката и децата решиха да не отиват по-нататък и като се сбогува набързо, Тес закрачи по хълма.

Те видяха бялата й фигура да се приближава до колата, на която вече бяха качили куфара. Но още преди Тес да стигне съвсем близо до нея, друга кола изхвръкна из горичката на върха, зави по пътя, мина край колата с багажа и спря до Тес, която гледаше сякаш занемяла от изненада.

Майка й чак сега забеляза, че втората кола не е скромна като първата, а е великолепна двуколка, безупречно лакирана и стегната. Млад човек с пура в устата караше коня. Той носеше модна шапка, сиво палто и брич, бяла връзка, висока колосана яка и кафяви ръкавици за езда — с една дума, това бе красивото младо конте, което преди няколко седмици бе посетило Джоана, за да узнае решението й относно Тес.

Мисис Дърбифийлд плесна с ръце като дете, после погледна към земята и пак втренчи очи нагоре. След това посрещане всичко е ясно!

— Това ли е джентълменът от нашия род, дето ще направи кака знатна лейди? — запита най-малкото дете.

В това време бялата фигура на Тес, облечена в муселинената рокля, стоеше неподвижно и нерешително край колата, чийто собственик й говореше нещо. Привидната й нерешителност всъщност бе нещо повече от нерешителност. Тес се безпокоеше. Тя би предпочела скромната каруца. Младият човек слезе и, изглежда, я убеждаваше да се качи. Тя обърна глава към близките си в подножието на хълма и се взря в малката група. Сякаш нещо, може би мисълта, че е убила Принц, я накара да вземе бързо решение и тя се качи в двуколката. Той седна до нея и веднага шибна коня. Само след миг те задминаха бавната каруца с багажа и изчезнаха зад билото на хълма.

Щом Тес се загуби от поглед и интересът им към разигралата се сцена премина, очите на децата се напълниха със сълзи. Най-малкото дете каза:

— Не искам бедната, нещастна Тес да отива да става лейди! — И като сви устни, избухна в плач. Новото отношение на детето се оказа заразително. Второто дете също заплака, а после и третото — и трите ревяха с висок глас.