Алегзандър Смит - Школа по машинопис за мъже „Калахари“

Животът в „Тлоквенг роуд спийди моторс“, а съответно и в „Дамска детективска агенция №1“ постепенно навлизаше в нормалното си русло. Господин Дж. Л. Б. Матекони се върна към стария си обичай да пристига на работа малко преди седем сутринта и да застава на стенда с фенерче, насочено към вътрешността на някой автомобил, докато двамата му чираци не дойдеха в осем часа. Според договора, с който се наемаха за чираци в сервиза, те трябваше да работят по осем часа на ден, като на всеки три месеца им се полагаше отпуск, за да се подготвят теоретично. Господин Дж. Л. Б. Матекони бе се съгласил на това, като очакваше и те да се съобразяват с тези условия. Те наистина пристигаха в осем и си тръгваха в пет, което правеше девет часа на ден, но от тях трябваше да се извади един час за обед и още два пъти по четиридесет и пет минути за допълнителни почивки за чай. Проблемът бяха точно тези почивки за чай, но всеки опит да се съкрати времетраенето им срещаше мълчалива съпротива. Най-накрая Дж. Л. Б. Матекони се предаде. Нали беше великодушен човек и не искаше да има разправии.

— Тук може да ви минават номерата — предупреждаваше той чираците неведнъж, — но не си въобразявайте, че всички шефове са като мен. Като си получите дипломите — ако изобщо си ги получите, — ще трябва да си търсите друга работа, истинска работа, и тогава много неща ще ви се изяснят.

— ​Какво ще ни се изясни, шефе? — попита веднъж по-големият чирак и се усмихна заговорнически на колегата си.

— Какво значи да работиш — каза господин Дж. Л. Б. Матекони, — какво значи постоянен тежък труд.

По-големият чирак облещи очи в престорен ужас.

— Но ти нали ще ни държиш при тебе, шефе, нали без нас не можеш да се справиш?

Появата на маа Макутси като изпълняваща длъжността управител на сервиза промени нещата, макар почивките за чай да си останаха. Тя бързо даде да се разбере, че пред нея никакви глупости не минават и на двамата чираци им се наложи бързичко да се стегнат. Маа Рамотсве не можа да си обясни какво лежи в основата на тази драстична промяна. Първо си помисли, че ръководството на жена е било за тях стимул да покажат на какво са способни, накрая си рече, че вероятно става дума за нещо по-сериозно. Вярно, двете момчета желаеха да впечатлят новата шефка, но също така си личеше, че тя им бе вдъхнала своеобразна гордост от работата. Сега, когато господин Дж. Л. Б. Матекони се завърна в сервиза, маа Макутси и маа Рамотсве нямаха търпение да разберат така ли ще бъде и занапред.

— ​Тези момчета се справят много добре. Много по-добре отпреди — отбеляза господин Дж Л. Б. Матекони, скоро след като се завърна на работа. — Още са си малко мързеливички, което явно им е по рождение, и все така не спират да говорят за момичета, което, като се замисли човек, сигурно също им е по рождение, но смятам, че сега работят много по-прилежно и по… по…

— ​По-чисто? — предположи маа Рамотсве.

— ​Да — потвърди господин Дж. Л. Б. Матекони. — Това е. Те бяха толкова небрежни и разхвърляни, но вече не е така. Освен това сега са много по-внимателни с колите. Май са научили това-онова, докато ме е нямало.

Но бяха настъпили и други промени — промени, за които господин Дж. Л. Б. Матекони още нямаше и представа. Всъщност маа Рамотсве първа бе усетила, че е станало нещо, и най-напред попита маа Макутси тя какво мисли, преди да поговори за това с господин Дж. Л. Б. Матекони. Маа Макутси беше много изненадана. Тя си призна, че не е имала време, иначе със сигурност е щяла да забележи. Сега, след като бе подпитала Чарли, по-големия чирак, тя можа да потвърди подозренията на маа Рамотсве.

— Права сте каза й тя. По-малкият е чул за Господ. А нали помните, тъкмо него не можеше човек да го отлепи от момичетата, все ги закачаше? А сега е почнал да ходи в някаква църква. Господ му казал да направи така. Чарли е шашнат. Разочарован е, че на приятеля му вече не му се говори за момичета. Това хич не му харесва на Чарли.

Когато научи за това, господин Дж. Л. Б. Матекони само въздъхна. Чираците бяха за него същинска загадка и той мечтаеше за деня, в който щяха да излязат от неговата опека, ако изобщо дойдеше някога такъв ден. Животът му бе станал далеч по-сложен и това май не му харесваше. Някога всичко бе било толкова просто. Беше сам в сервиза и отговаряше само за себе си. А сега ги имаше маа Макутси, двамата чираци и маа Рамотсве, без да се броят двете сирачета, за чието отглеждане той пое отговорност. Това беше много необмислена стъпка от негова страна, макар да не съжаляваше. Децата бяха толкова щастливи в къщата на маа Рамотсве на „Зебра драйв“, че би било кощунство да ги лиши от това. И все пак едно е да отговаряш само за себе си и съвсем друго — да отговаряш за шестима души; такава промяна би натежала на всеки мъж, независимо колко широки са плещите му.