Алегзандър Смит - Школа по машинопис за мъже „Калахари“

Докато господин Дж. Л. Б. Матекони мислеше за своите отговорности, другите също мислеха за своята отговорност към него. Маа Макутси например беше приела ролята си в сервиза изключително сериозно. Тя внесе промени в системата на счетоводството и увеличи приходите. Извърши пълна инвентаризация на резервните части и пълен опис на наличностите. Въведе ред в документацията за горивата, която дотогава също беше в пълен хаос. Всичко това беше почти подвиг, но тя все още се притесняваше. „Дамска детективска агенция №1“ нямаше големи печалби, независимо че изкарваше някакви пари. Сервизът вървеше по-добре, но там пък заплатите на двамата чираци бяха перото, което източваше печалбата. Ако искаха нещата да процъфтяват, особено сега, когато лихвеният процент се покачваше, те просто трябваше да открият още някакъв бизнес или да разширят предмета си на дейност, възможност, която тя намираше за интригуваща. Да управляваш сервиз не беше просто нещо. Тогава защо да не поеме отговорност и за още нещо? За миг, като си помисли за подобна възможност, главата й се замая, фабрики, ферми, магазини — всичко беше възможно, стига да се захване човек. Но с какво да се започне? Бракът между „Дамска детективска агенция №1“ и „Тлоквенг роуд спийди моторс“ беше естествен резултат от годежа на двамата собственици. Да открие човек нещо съвършено ново щеше да е доста по-сложно.

Идеята осени маа Макутси една сутрин, докато запарваше ройбос. Маа Рамотсве беше излязла на пазар, а господин Дж. Л. Б. Матекони бе отишъл да прегледа една кола, която щеше да продава от името на един свой възрастен клиент. Колата не беше кой знае колко хубава, но той се чувстваше отговорен за возилата на клиентите си от рождението до смъртта, тъй да се каже, както едновремешните домашни лекари, които лекували пациентите си през целия им живот и познавали и кътните им зъби. Маа Макутси отнесе прясно запарения чай в работилницата на сервиза, където намери двамата чираци да седят върху стари омаслели варели и да гледат едно кльощаво бездомно куче, което се навърташе около входа на сервиза.

— Много работите — каза им маа Макутси.

По-големият я погледна мрачно.

— Имаме почивка за чай, маа. Както и ти. Не можем да работим непрекъснато.

Маа Макутси кимна. Тя нямаше намерение този път да ги слага на място както по времето, когато господин Дж. Л. Б. Матекони го нямаше, макар че това даваше добри резултати. Сега искаше да види как ще реагират на нейната идея.

— Мислех си за някакъв нов вид бизнес — оповести тя и отпи от чая си. — Чудя се какво ще кажете.

— Ти си жена пълна с идеи — каза по-младият от двамата. — Сигурно те заболява главата, маа.

Маа Макутси се засмя.

— Глава боли само от сложните идеи. Моите идеи винаги са прости.

— ​И аз имам прости идеи — каза по-голямото момче. — За мацки. Това са ми идеите. Мацки, и после още мацки.

Маа Макутси подмина това и се обърна към по-младия.

— Има много хора, които искат да се учат да шофират, нали?

По-младият чирак сви рамене.

— Нека си учат. Могат да карат по селските пътища колкото си щат.

— ​Но като тръгнат да карат в града, няма да им е лесно, нали? — каза бързо маа Макутси. — В града е много по-оживено. Коли хвърчат насам-натам, пресичат пешеходци.

— И много мацки има — включи се по-големият. — Много мацки ходят насам-натам. Навсякъде.

По-младият се обърна и погледна приятеля си.

— ​Какво ти става? Само за мацки мислиш.

— Ти също — сряза го другият. — Всеки, който вика, че не мисли за мацки, е лъжец. Всички мъже мислят за мацки. Това им харесва на мъжете.

Обаче не постоянно — каза по-младият. — Има и други неща.

— Не е вярно — тросна се по-големият. — Ако не мислиш за мацки, значи си на умиране. Това е всички го знаят.

— Хич не ме интересува — каза маа Макутси. — Освен това чух, че един от вас се бил променил. — Тя замълча и погледна по-младия, за да получи потвърждение. Но той просто сведе очи.

— И тъй — продължи тя, — ще ви кажа каква идея имам. Мисля, че е добра идея и бих искала да чуя и вашето мнение.

— Казвай — каза по-големият. — Слушаме те.

Маа Макутси понижи глас, като че ли в сервиза имаше подслушвателни устройства. Чираците се наведоха напред, за да я чуват по-добре.

— Хрумна ми, че можем да отворим школа по кормуване — възвести тя. — Трябва да направя някои проучвания, но не смятам, че има достатъчно такива школи. Можем да отворим нова школа и да даваме уроци на хората след работно време, срещу такса например четирийсет пули 1 1 Паричната единица на Ботсуана. Пет пули са приблизително равни на един долар. — Бел.прев. . Двайсет пули ще са за учителя и двайсет за господин Дж. Л. Б. Матекони — за сервиза и затова че ще карат колата му. Школата ще има голям успех.