Алегзандър Смит - Школа по машинопис за мъже „Калахари“

Няколко секунди чираците я зяпаха и нищо не казваха. После по-големият рече:

— Не желая да имам нищо общо с това. След работа искам да се видя с приятелите си. Нямам време да давам уроци по кормуване.

Маа Макутси погледна приятеля му.

— А ти?

Младият чирак й се усмихна.

— ​Ти си много умна жена, маа. Мисля, че идеята е добра.

— ​Ето на! — каза маа Макутси и се обърна към по-големия. — Твоят приятел гледа по-положително на нещата. Ти за нищо не ставаш. Виж какво е станало с мозъка ти от мислене за мацки.

По-младият се ухили.

— ​Чу ли? Маа Макутси е права. Трябва да я слушаш. — Той погледна маа Макутси. — А как ще кръстиш тази школа по кормуване, маа?

— Не съм мислила за това — каза тя. — Ще помисля. Името, което даваш на своята фирма, е много важно. Ето защо „Дамска детективска агенция №1“ има успех. Името казва всичко, което трябва да знаеш за един бизнес.

По-младият я погледна с надежда.

— Имам добра идея за името — каза той. — Можем да наречем школата „Станете шофьори с Божията помощ“.

Настъпи мълчание. Другият чирак хвърли един поглед на приятеля си и се извърна.

— Не съм сигурна — каза маа Макутси. — Ще помисля, но не съм сигурна.

— Това е много добро име — настоя по-младият. — То ще привлече по-внимателните шофьори и ще подсказва, че нямаме катастрофи. И Господ ще бди над нас.

— Дано — каза маа Макутси. — Ще говоря с господин Дж. Л. Б. Матекони и ще видя той какво ще каже. Благодаря за предложението.

Маа Рамотсве привърши с покупките и се прибра. Преди да вземе у дома си двете сирачета, пазаруването беше лесна работа и не й се налагаше да го прави повече от веднъж седмично. Сега провизиите свършваха за нула време и трябваше отново да се пазарува. Само преди два дни беше купила брашно — и то голям пакет, — но от него вече нямаше и помен, а Пусо изяде до троха кейка, опечен от сестра му Мотолели. Това беше добре, разбира се, момчетата трябва да имат апетит и е съвсем нормално да ядат големи количества тестени и сладки неща. А с възрастта би трябвало да предпочитат все повече месото, което е много важно за мъжкия организъм. Но всичко това струваше доста пари и ако не беше щедрата помощ на господин Дж. Л. Б. Матекони, помощ, която на практика покриваше всички разходи по изхранването на децата, маа Рамотсве щеше да изпита сериозни затруднения.

А и по принцип да вземат за отглеждане децата беше решение на господин Дж. Л. Б. Матекони и макар че съвсем не съжаляваше за него, маа Рамотсве би предпочела той първо да беше се посъветвал с нея. И не защото Мотолели беше в инвалидна количка и тя се нагърбваше с грижата за недъгаво дете, а просто защото едно толкова важно решение може да се вземе само след като се обсъди внимателно. Но господин Дж. Л. Б. Матекони имаше меко сърце, което не можеше да отказва — там беше проблемът. И тя го обичаше още повече заради това. Маа Силвия Потокване, главната домакиня на сиропиталището бе усетила това много добре както винаги, съумя да осигури на своите питомци възможно най-доброто място за живот. Вероятно от месеци бе обмисляла да настани сирачетата при него и естествено бе съзнавала, че в крайна сметка те щяха да отидат на „Зебра драйв“, в дома на маа Рамотсве. Надали щяха да останат в къщата на господин Дж. Л. Б. Матекони, близо до старото летище. И разбира се, след сватбата, когато и да станеше тя всички щяха да се съберат под един покрив. Децата вече питаха за това и тя им каза, че чака господин Дж. Л. Б. Матекони да избере датата.

— Той не обича да пришпорва нещата — обясни тя. — Господин Дж. Л. Б. Матекони е много разумен човек. Той предпочита да прави нещата по-бавно.

Пусо беше нетърпелив; тя разбираше неговата нужда да има баща. Да, господин Дж. Л. Б. Матекони щеше накрая да му стане баща, но това момче, което никога не бе имало родител, все още се опасяваше, че това може и да не стане. Когато си на шест години, една седмица за тебе е много време, а един месец — почти цяла вечност.

Мотолели, това смело момиче, което толкова бе страдало, разбираше. Тя беше свикнала да чака и бе свикнала да прави всичко бавно, маневрирайки с инвалидната си количка през тесните врати и коридорите, които завършваха с неудобни стъпала. Тя много рядко бе показвала разочарование, при това за съвсем кратко. Ето защо днес, когато маа Рамотсве се върна от пазар, натоварена с хартиени кесии, и влезе в кухнята, тя се изненада, че не чу веселия поздрав на Мотолели, а вместо това я посрещна един сведен поглед.