Ерик-Еманюел Шмит - Одет Тулмонд и други истории

По един принц на бял кон на седмица — и тя се отврати от себе си и от мъжете. За десет години възторжената и наивна девойка се превърна в цинична и разочарована жена около трийсетте. За щастие, по външността й нямаше следи от това, защото русата й красота й придаваше блясък, спортната й живина изглеждаше като ведрост, а блестящата й кожа запазваше онази светла кадифена мекота, която предизвикваше в устните желание да я целунат. Когато по време на едно съвещание на адвокати Антоан я забеляза, той се влюби. Тя му позволи да я ухажва пламенно, защото й беше безразличен. На трийсет и пет, нито красив, нито грозен, симпатичен, с белезникава кожа, коса и очи, единственото забележително у него беше ръстът; кацнал на два метра височина, той се извиняваше на съвременниците си, че ги надвишава с непрестанна усмивка и леко приведени рамене. По всеобщо признание, интелектът му бе на много високо ниво, но никакъв интелект не можеше да впечатли Елен, която не смяташе самата себе си за лишена от такъв. Той я заливаше с обаждания, духовити писма, цветя, покани за оригинални вечери и се показа толкова забавен, упорит и жив, че Елен, малко от скука и доста повече заради това, че досега не бе забождала такъв огромен екземпляр в хербария си от любовници, му позволи да смята, че я е прелъстил.

Преспаха заедно. Щастието, което това донесе на Антон, нямаше нищо общо с удоволствието, което извлече Елен. Въпреки това тя му позволи да продължи.

Връзката им съществуваше вече няколко месеца.

Според неговите приказки, той изживяваше своята голяма любов. Щом я заведеше на ресторант, не успяваше да се въздържи да я включи в своите планове за бъдещето — този търсен от най-висшите кръгове в Париж адвокат искаше нея за своя съпруга и майка на децата си. Елен си мълчеше и се усмихваше. От уважение или от страх, той не я насили да му отговори. А какво ли мислеше тя?

Всъщност, и тя не би могла да определи. Да, авантюрата продължаваше повече от обикновено, но тя избягваше да си даде сметка за това и да си направи изводите. Намираше го за… как да го кажем?… „приятен“, да, тя не би избрала по силна, нито по-топла дума, за да определи усещането, което за момента я възпираше да скъса с него. Така и така скоро щеше да го разкара — за какво да бърза?

За да бъде по-спокойна, тя си бе направила списък с недостатъците на Антоан. От гледна точка на физиката, подвеждаше, че е слаб, но когато бе гол, върху дългото му тяло се виждаше малко бебешко коремче, което несъмнено щеше да расте в следващите години. От сексуална гледна точка, по-често удължаваше нещата, отколкото повтаряше. От интелектуална гледна точка, макар и блестящ, доказателство, за което бяха кариерата и дипломите му, той съвсем не говореше чужди езици толкова добре, колкото нея. От морална гледна точка се бе оказал доверчив и наивен до границата на глупостта.

Но нито един от тези недостатъци не оправдаваше незабавното прекъсване на връзката им, а и несъвършенствата му умиляваха Елен. Онази малка възглавничка от мазнини между члена и пъпа му, бе спокоен оазис върху това едро кокалесто мъжко тяло и на нея й харесваше да полага там глава. За нея вече беше по-добре един дълъг момент наслада, последван от дълбок сън, отколкото забързана нощ с някой жребец, с къси почивки, раздирани от кратки наслади. Предпазливостта, с която той подхождаше към чуждите езици, беше последица от съвършеното владеене на родния му език. Що се отнася до неговата наивност, тя й позволяваше да си почине, защото в обществото Елен забелязваше първо посредствеността на хората, тесногръдието им, подлостта, ревността, несигурността и страха им, и вероятно поради това, че тези чувства съществуваха и в нея, тя бързо ги забелязваше у другите, а Антоан вменяваше на хората все благородни намерения, стойностна мотивация и идеали, сякаш никога не бе повдигал капака на нечий ум и не бе откривал що за смрад и гмеж е там.

Тъй като тя отблъскваше опитите за запознанство с родителите, прекарваха съботите и неделите в градски забавления — кино, театър, ресторант, моткане по книжарници и изложби. През май възможността да прекарат четири дни, без да ходят на работа, ги наведе на мисълта да заминат, и Антоан я бе поканил в една вила хотел в Ландите, точно до боровата гора и белопясъчните плажове. Навикнала на нескончаемите семейни ваканции на Средиземно море, Елен с удоволствие бе открила океана, тътнещите му вълни и сърфистите, дори си бе намислила да се попече на нудистките дюни…