Ерик-Еманюел Шмит - Одет Тулмонд и други истории

Междувременно, докато си говореше със съседите, разбра, че за целия блок той е любовникът на Одет.

Когато отрече пред Филип, съседа с размяната на партньорите, който бе обзавел фитнес в гаража си, той му каза да не го взема за глупак.

— Одет не е приемала мъж вкъщи от години. Пък и те разбирам, няма лошо хората да си правят хубавото. Одет е хубава жена. Ако ми каже да, няма да й кажа не.

Объркан, Балтазар разбра, че ако продължи да отрича, това ще бъде неуместно за репутацията на Одет, и се прибра в апартамента с нови въпроси.

Да не би пък да я желая, без да си давам сметка? Никога не съм се замислял. Тя не е мой тип жена… съвсем… не знам… Всъщност, изобщо не е… Пък и е на моите години. Ако трябва да желая някоя, нормално е да е по-млада… Но пък тук нищо не е нормално. Всъщност, какви ги върша тук?

Вечерта децата бяха излезли на някакъв поп концерт, та той остана сам с Одет и я погледна с други очи.

Под приглушената светлина на лампиона, на мекичко в ангорския си пуловер и заета да пришива пера върху лъскава фуста, тя му се стори доста сладка. Което му бе убягнало преди това.

Може би Филип е прав… защо не се замислих по-рано?

Одет почувства, че я гледат, вдигна глава и се усмихна. Притеснението се разсея.

За да се приближи до нея, той остави книгата си и наля кафе в чашките.

— Имате ли си мечта, Одет?

— Да… да ида до морето.

— Средиземно ли?

— Средиземно ли, че защо? Тук наблизо си имаме море, може да не е толкова красиво, но е по-дискретно, по-сдържано… Северно море.

Той приседна до нея, за да вземе една чашка, и сложи глава на рамото й. Тя потръпна. Това го насърчи и прокара пръсти по ръката, рамото и шията й. Тя потрепери. Най-сетне, той приближи до устните й.

— Не. Моля ви.

— Не ви ли харесвам?

— Колко сте глупав… разбира се, че да… но не.

— Заради Антоан ли? Заради спомена за Антоан?

Одет наведе глава, изтри една сълза и заяви тъжно, сякаш предаваше паметта на покойния си съпруг:

— Не. Не е заради Антоан.

Балтазар помисли, че пътят му е чист и залепи устни върху тези на Одет.

Оглушителна плесница опари бузата му. След това, съвсем противоречиво, пръстите на Одет се спуснаха към лицето му, за да го погалят и да заличат удара.

— О, извинете, извинете.

— Не разбирам. Вие не искате…

— Да ви причиня болка ли? О, не, извинете.

— Не искате да спите с мен ли?

Отговорът беше втора плесница, а след това ужасената Одет се изстреля от дивана, избяга от хола и се затвори в стаята си.

На другата сутрин, след нощ, прекарана в гаража на Филип, Балтазар реши да замине, за да не затъва още повече в абсурдна ситуация. Колата му вече се плъзгаше по магистралата, но той все пак си даде труд и намина покрай фризьорския салон, където работеше Руди, за да му остави пачка банкноти.

— Принуден съм да се върна в Париж. Майка ти е уморена и мечтае да иде на море. Вземи тези пари и наеми там къща, нали може. И най-вече никога не казвай, че са от мен. Кажи, че си получил премия. Става ли?

Без да дочака отговор, Балтазар скочи в колата си.

По време на отсъствието му от Париж нещата се бяха наредили, защото вече се говореше за друго. Издателят му не се съмняваше, че с течение на времето Балтазар отново ще спечели доверието на читателите и на медиите.

За да не се засече с жена си, той намина набързо у тях в час, когато знаеше, че тя е на работа, остави й бележка, за да я успокои за настоящото си състояние — дали това изобщо я интересуваше? — напълни един куфар и отиде в Савоа, където синът му караше зимно училище.

Все ще открия една свободна стая някъде там.

Щом го видя, Франсоа не пожела повече да се отдели от него. След като покараха няколко дни ски заедно, Балтазар осъзна, че като често отсъстващ баща, трябва да навакса огромното закъснение в съвместния живот и обич с детето си. Още повече, че не можеше да се въздържи да признае неговата хронична тревожност и уязвимост. Франсоа се стараеше да прилича на другите, за да го приемат, а същевременно страдаше, че не е самият себе си.

— Наближава ваканция, какво ще кажеш да идем на море? Само и единствено двамата?

Вместо отговор в прегръдките му се хвърли едно виещо от радост момче.

На Великден Одет за първи път се оказа очи в очи със Северно море. Беше объркана и драскаше рисунки по пясъка. Безкраят на водата, на небето и на плажа й изглеждаха непосилен за нейните средства лукс и имаше чувството, че се възползва от разкош, на който няма право.

Изведнъж усети как тилът й пари и силно започна да мисли за Балтазар. Когато се обърна, той беше там, на дигата, хванал сина си за ръка.