Ерик-Еманюел Шмит - Одет Тулмонд и други истории

— И тъй, мадам, какво мога да направя за вас?

Одет бе тъй изненадана от мъжествената енергия, с която той се обърна към нея, че за миг изгуби ума и дума.

— Мм… ммм… мм…

Не можеше и дума да обели.

Балтазар Балзан я гледаше, без да я вижда, с професионална учтивост.

— Носите ли книга?

Одет не помръдна, макар да държеше до гърдите си бройка от „Безмълвието на полето“.

— Искате ли да сложа автограф на последната?

С цената на колосално усилие тя успя да направи знак за потвърждение.

Той протегна ръка, за да вземе книгата, Одет отстъпи назад, настъпи дамата зад нея, разбра, че е сбъркала, и изведнъж рязко размаха книгата, като за малко не го удари по главата.

— На кое име?

— …

— За вас ли е?

Одет потвърди с глава.

— Как ви е името?

— …

— Малкото име?

Одет сложи всичко на карта, отвори уста и преглъщайки изрече:

— … дет!

— Моля?

— … дет!

— Дълг 4 4 На френски език dette — дълг, задължение. — Бел.пр. ?

Все по-нещастна, със стегнато гърло и на ръба на припадъка, тя за последен път се опита да изрече:

— … дет!

Няколко часа по-късно, седнала на една пейка, докато светлината изсивяваше, за да остави мрака да се издигне от земята към небето, Одет не се решаваше да се върне в Шарлероа. Тя унило четеше и препрочиташе началната страница, на която любимият й автор бе написал: „На Дет“.

Ето, бе провалила единствената си среща с писателя на мечтите си и децата й щяха да я вземат на подбив… И щяха да са прави. Дали имаше друга жена на нейната възраст, която да не може да си каже името и фамилията?

Щом се качи на автобуса, тя забрави за инцидента и залевитира по обратния път, защото още от първото изречение новата книга на Балтазар Балзан я обля със светлина и я отнесе в своя свят, като изтри мъките, срама, разговорите със съседите, шумовете на машините, тъжния индустриален пейзаж на Шарлероа. Благодарение на него, тя се рееше над земята.

Прибра се вкъщи, запристъпя на пръсти, за да не събуди някого, и най-вече да избегне въпроси за поражението й, пъхна се в леглото, седна, облегната на възглавниците и срещу един фототапет, който представяше двама влюбени като сенки на фона на залеза на слънцето над морето. Тя успя да се откъсне от страниците и да изгаси нощната си лампа едва след като привърши книгата.

Балтазар Балзан пък прекара една доста по-плътска нощ. Хубавата Флоранс му се бе отдала без притеснение и пред тази черна Венера със съвършено тяло той се бе принудил да се покаже добър любовник, а толкова жар се постига с много усилия, което го накара да усети, че по отношение на секса у него имаше умора, започваше да му става трудно и той се питаше дали пък въпреки волята си не влизаше в някой от завоите на възрастта.

В полунощ Флоранс поиска да включат телевизора, за да види прочутото литературно предаване, в което трябваше да хвалят книгата му. Балтазар се съгласи само защото това бе повод да се възползва от малко възстановяващ отдих.

Лицето на литературния критик, от когото всички се бояха, Олаф Пимс, се появи на екрана и по силата на незнайно какъв инстинкт Балтазар усети, че ще го нападне.

Иззад червените си очила, очила на матадор, който се кани да си поиграе с бика, преди да го убие, мъжът възприе отегчен или направо отвратен израз.

— Помолиха ме да отразя последната книга на Балтазар Балзан. Добре. Ако поне беше сигурно, че ще е последната, това би било добра новина! Защото съм направо смазан. От литературна гледна точка това е катастрофа. Всичко е разочароващо — историята, героите, стилът… да бъдеш толкова слаб, толкова упорито слаб, монотонно слаб, това дори се превръща в един вид представление, почти гениално. Ако човек можеше да умре от скука, щях да съм умрял снощи.

В хотелската си стая, с кърпа около кръста, Балтазар Балзан присъстваше на живо на своето унищожение. В леглото до него разтревожената Флоранс мърдаше като червей на кука, който се мъчи да стигне повърхността.

Олаф Пимс кротко продължи клането.

— Много ми е неудобно да говоря така, защото в компания сме се засичали с Балтазар Балзан, любезен, учтив мъж, чистоплътен, с малко смешната външност на учител по физическо, но приятен за контактуване, накратко, мъж, с когото една жена би могла да се разведе приятно.

С тънка усмивка Олаф Пимс се обърна към камерата и заговори сякаш внезапно се е оказал очи в очи с Балтазар Балзан.

— Когато човек има такъв усет за клишетата, господин Балзан, не бива да нарича онова нещо роман, а речник, да, речник на идиомите, речник на кухите мисли. А междувременно, ето какво заслужава вашата книга — в кошчето, и то бързо.