Ерик-Еманюел Шмит - Одет Тулмонд и други истории

Неподвижна и уморена от тази проява на привързаност, Еме чакаше Кумико да си иде. Това девойче се осмеляваше да й провали умирането! Как можеше да я тормози и пак й говори за лечение?

Тя реши да си отмъсти. На другия ден, когато Кумико показа жълтия си нос в болницата, Еме отвори ръце и я извика.

— Малка моя Кумико, ела ме прегърни!

След няколко ридания и още толкова разнежени прегръдки, тя патетично и с много въздишки й снесе едно обяснение в любов, според което в нейните очи Кумико се е превърнала в дъщеря, да, в дъщерята, която тя никога не бе имала и която бе мечтала да има, дъщерята, която бе до нея в последните мигове и която я бе накарала да почувства, че не е сама на света.

— О, приятелко моя, млада моя приятелко, моя голяма приятелко, единствена моя приятелко…

Толкова добре разигра този мотив, че накрая и тя се разчувства и започна по-малко да симулира и повече да изразява себе си.

— Колко си добра, Кумико, толкова добра, колкото бях аз на твоята възраст, на двайсет години, когато вярвах в човешката праволинейност, в любовта и в приятелството. Ти си също толкова наивна, колкото бях и аз, мила ми Кумико, и един ден сигурно ще бъдеш толкова разочарована, колкото бях аз. Знаеш ли, скъпа, съжалявам те. Но какво значение има? Дръж се и остани възможно най-дълго каквато си! Винаги има време да бъдеш предадена и разочарована.

Изведнъж тя се сепна и се сети за плана си. Отмъщение. Тъй че продължи:

— За да те възмездя и да ти помогна да вярваш в човешката доброта, имам един подарък за теб.

— Не, не иска.

— Да, да, ще ти оставя единственото ценно нещо, което имам.

— Не, госпожа Фавар, не.

— Да, да, оставям ти моя Пикасо.

Момичето остана с отворена уста.

— Забелязала си картината над клетката с папагалите. Това е картина на Пикасо. Истински Пикасо. Казвам, че е копие, за да не привличам завист и крадци, но може да ми вярваш, Кумико, това е истински Пикасо.

Момичето се вкамени и пребледня.

Еме потръпна за миг. Дали ми вярва? Дали подозира, че е преструвка? Дали е познавач на изкуството?

Сълзите рукнаха от нагънатите клепачи и Кумико застена отчаяно:

— Не, госпожа Фавар, вие пази Пикасо, вие излекува се. Ако вие продаде Пикасо, аз заведе вас в Япония на ново лечение.

Уф, вярва ми, помисли Еме и възкликна:

— За теб е, Кумико, за теб е, държа на това. Хайде, да не губим време, остават ми само няколко дни. Ето, подготвих документите за дарението. Тичай да намериш свидетели в коридора, така че да мога да си тръгна със спокойна съвест.

Пред лекаря и сестрата Еме подписа необходимите документи и те добавиха своите парафи. Разтърсена от сълзи, Кумико прибра листите и обеща на другия ден да дойде колкото може по-рано. Тя си заотива нетърпимо дълго и изпраща целувки, докато изчезна в дъното на коридора.

Облекчена и най-сетне сама, Еме се усмихна на тавана.

Горката балама, помисли си тя, ще сънуваш, че си богата и ще бъдеш още по-разочарована след смъртта ми. Тогава поне ще имаш добра причина за плач. А дотогава се надявам никога повече да не те видя.

Вероятно онзи Бог, в когото Еме не вярваше, я чу, защото призори тя изпадна в кома и няколко дни по-късно една доза морфин я отнесе, без тя да усети.

Четирийсет години по-късно Кумико Крук, най-богатата жена в Япония, световната кралица на козметичната индустрия и вече посланичка на УНИЦЕФ, една възрастна дама, обожавана от медиите заради успеха, харизмата и щедростта й, оправда пред пресата си своите хуманитарни действия по следния начин:

— Ако инвестирам част от печалбите си в борбата срещу глада и в оказването на медицински грижи на най-бедните, то е в памет на една французойка, моя голяма приятелка от младостта ми, Еме Фавар, която на смъртния си одър ми подари едно платно на Пикасо, чиято продажба ми позволи да основа своята компания. Макар за нея да бях една почти непозната, тя настоя да ми направи този неоценим подарък. Оттогава насам ми се струва логично моите печалби на свой ред да облекчават положението на други непознати. Тази жена, Еме Фавар, бе цялата любов. Тя вярваше в човечността като никой друг. Тя ми предаде своите собствени ценности и това със сигурност е най-големият й подарък, по-голям дори от безценния Пикасо.

Всъщност, нищо нямаше да се случи, ако не си бях сменила фризьора.

Животът ми щеше да си продължи кротко, привидно щастлив, ако не се бях впечатлила толкова от лудешкото излъчване на Стейси, когато се върна от отпуска. Чисто нова! Късата подстрижка я бе превърнала от буржоазка на средна възраст, изнурена от четирите си деца, в хубава, спортна и динамична блондинка. В първия миг реших, че си е скъсила косата, за да отклони вниманието от някоя сполучлива пластична операция, което правят всичките ми приятелки, след като са минали на лифтинг, но след като се уверих, че лицето й не е претърпяло никаква хирургична намеса, се съгласих, че е открила съвършения фризьор.