Филип Рийв - Смъртоносни машини

— Задайте на МЕДУЗА координатите на целта за поразяване — нареди той.

Пръстите на Сплей изщракаха по клавишите, докато въвеждаше географската ширина и дължина на Батмунк Гомпа.

— Целта въведена — обяви един механичен глас, кънтящ от набраздените колони над станцията на Сплей. — Обсег: 130 мили и се приближава. Код за въвеждане на разрешение Омега.

Доктор Чъб извади тесте дебели пластмасови листа, ламинираните останки от древни документи. През пластмасата се виждаха неразбираеми списъци с числа, като насекоми, затворени в кехлибар, докато той прелистваше листата и намери това, което искаше, като го изправи пред Сплей, за да го прочете.

Но преди Сплей да започне да въвежда цифрите от кода, долу при главния вход се чу неясен брътвеж от гласове. Там беше доктор Туикс, а няколко от нейните Преследвачи я следваха плътно по петите.

— Здравейте всички! — изчурулика тя, забързала по пътеката, като кимна на своите творения да я последват. — Само вижте какво са ви намерили моите умни пиленца, господин кмете! Един истински член на Антитранспортната лига, точно както наредихте. Макар да се опасявам, че е доста грозна…

— Млъкни, Туикс! — изрева Магнъс Кроум, вгледан в инструментите си, но всички останали се обърнаха да гледат, докато един от Преследвачите се качи със залитане на подиума и тръсна товара си в краката на кмета.

Беше Хестър Шоу, с ръце, вързани отпред, безпомощна и мрачна. Тя все още се питаше защо Преследвачите не я бяха убили веднага. При вида на обезобразеното й лице мъжете на подиума се смразиха, сякаш погледът й ги бе вкаменил до един.

„ О, всемогъща Клио !“ — прошепна Катрин. За първи път тя виждаше какво бе причинил мечът на баща й. А после отмести поглед от лицето на Хестър към лицето на Валънтайн, и това, което видя върху него, я шокира още повече. Чертите му бяха лишени от всякакъв израз, то се бе превърнало в сива маска, която почти не приличаше на човешко лице и изглеждаше по-ужасно дори от момичето. Сигурно така бе изглеждал и след като бе убил Пандора Шоу и се бе обърнал, за да види, че Хестър го гледа. Тя знаеше какво ще последва, дори преди да е чула свистенето на извадения от калъфа му меч.

— Не ! — изпищя Катрин, разбрала какво се кани да направи той, но устата й бе пресъхнала, а гласът й бе само шепот. Внезапно осъзна защо богинята я бе довела тук и вече знаеше какво трябва да направи, за да изкупи престъплението на баща си. Хвърли ненужната чанта и се затича нагоре по стълбите. Хестър отстъпваше назад олюлявайки се, вдигнала вързаните си ръце, за да се предпази от удара на баща й. Катрин се хвърли между двамата, така че внезапно тя се озова на пътя му, а мечът леко се плъзна през нея и тя усети как дръжката се удря в ребрата й.

Инженерите ахнаха. Доктор Туикс нададе уплашен кратък писък. Дори Кроум изглеждаше разтревожен.

— Код за въвеждане на разрешение Омега — каза рязко МЕДУЗА, сякаш не се бе случило нищо.

Валънтайн мълвеше:

— Не — и клатеше глава, сякаш не разбираше как тя се бе озовала тук, пронизана от меча му. — Кейт, не! — Той отстъпи назад, издърпвайки острието.

Катрин гледаше как мечът се изплъзва от нея. Изглеждаше абсурдно, като груба шега. Не изпитваше абсолютно никаква болка, но от една дупка в дрехата й бликаше яркочервена кръв и изтичаше по пода. Зави й се свят. Хестър Шоу я хвана, но Катрин я отблъсна.

— Татко, не я наранявай — каза тя и направи две несигурни крачки напред, след което падна върху клавиатурата на доктор Сплей. Безсмислени зелени букви изпълниха малкия монитор, когато главата й се удари в клавишите, а след като баща й я вдигна и нежно я положи долу, тя чу как гласът на МЕДУЗА избоботи:

— Въведен е грешен код.

Нови поредици цифри осеяха мониторите. Нещо експлодира с пронизителен пукот сред заплетените мрежи от кабели.

— Какво става? — изхленчи доктор Чъб. — Какво прави това нещо?

— Отхвърлило е нашите координати за цел — изпъшка доктор Чандра. — Но захранването още функционира…

Инженерите се втурнаха обратно по местата си, препъвайки се в мястото, където Катрин лежеше на пода, положила глава в скута на баща си. Тя не им обръщаше внимание, отправила поглед към лицето на Хестър. Сякаш гледаше собственото си отражение в счупено огледало; тя се усмихна, щастлива, че най-после е открила своята полусестра, питайки се дали ще станат приятелки. Започна да хълца и с всяко хлъцване гърлото й се пълнеше с кръв, която влизаше в устата й. Вкочаняваща тръпка премина през тялото й, усещаше как започва да се унася, а звуците от катедралата ставаха все по-слаби. „ Дали ще умра ? — помисли си. — Не мога, още не, не съм готова. “