Филип Рийв - Смъртоносни машини

Той каза:

— Трябва да разбереш, Кейт, направих го заради теб…

— Заради мен ?

Най-после баща й вдигна глава, но не я погледна. Гледаше в стената до лакътя й и продължи:

— Исках да имаш всичко. Исках да растеш като дама, не като клошарка от Отвъдната Страна, какъвто бях аз. Трябваше да намеря нещо, нужно на Кроум.

— Пандора ми беше стара приятелка от пътуването до Америка, точно както ти казах. И да, тя ме придружаваше, когато открих плановете и кодовете за достъп до МЕДУЗА. Изобщо не допускахме, че е възможно да реконструираме това нещо. По-късно Пандора и аз поехме по различни пътища. Тя беше член на Антитранспортната лига и се омъжи за някакъв селски фермер и се засели в едно място, наречено Оук Айлънд. Не знаех, че продължава да мисли за МЕДУЗА. Сигурно е осъществила още едно пътуване до Америка, този път сама, и е намерила излаз в друга част на същия стар подземен комплекс, нещо, което бяхме пропуснали при първите разкопки. И там е открила…

— Компютърен мозък — каза нетърпеливо Катрин. — Ключът към МЕДУЗА.

— Да — промърмори Валънтайн, учуден от това колко много знаеше тя. — Изпрати ми писмо, в което ми съобщаваше, че го е открила. Знаеше, че той няма стойност без плановете и кодовете, нали се сещаш, а те се намираха в Лондон. Тя мислеше, че можем да ги продадем и да си поделим печалбата. А аз знаех, че ако дам на Кроум подобен трофей, това ще ме направи богат и твоето бъдеще ще да бъде подсигурено!

— И затова си я убил — каза Катрин.

— Тя нямаше да се съгласи да го продаде на Кроум — каза баща й. — Както казах, тя членуваше в Антитранспортната лига. Искаше да го даде на Лигата. Наложи се да я убия, Кейт.

— Ами Хестър? — каза вцепенено Катрин. — Защо трябваше да я раняваш?

— Нямах такива намерения — каза той печално. — Сигурно се е събудила и е чула нещо. Беше красиво дете. Беше почти на твоята възраст и толкова приличаше на теб, че можеше да ти бъде сестра. Може и да е била твоя сестра. Пандора и аз бяхме много близки по едно време.

— Моя сестра? — ахна Катрин. — Твоя собствена дъщеря!

— Когато вдигнах глава от тялото на майка й и я видях да ме гледа…! Трябваше да я накарам да мълчи. Ударих я силно и направих лицето й на пихтия. Мислех, че е мъртва, но не можах да се насиля да се уверя в това. Тя избяга, изчезна с една лодка. Смятах, че се е удавила, докато не опита да ме намушка онази нощ в Подземието.

— А Том… — каза Катрин. — Той разбра името й и затова трябваше да убиеш и него, защото ако бе споменал за нея пред историците, истината би могла да излезе наяве.

Валънтайн я погледна безпомощно.

— Ти не разбираш, Кейт. Ако хората разберяха коя е тя и какво съм сторил, дори и Кроум не би могъл да ме предпази. С мене щеше да е свършено, а щях да повлека и теб след себе си.

— Но Кроум знае, нали? — попита Катрин. — Затова си му толкова предан. Верен като куче, стига да ти плаща, за да си въобразяваш, че твоята дъщеря от чужбина е дама от Хай Лондон.

По стъклата валеше и валеше и цялата стая се тресеше, докато Лондон се носеше из подгизналата земя. Куче лежеше, поставил глава върху лапите си, а очите му се стрелкаха от господарката му към Валънтайн и обратно. Никога преди не ги беше виждал да се карат и това никак не му се нравеше.

— А аз си мислех, че си прекрасен — каза Катрин. — Мислех, че си най-добрият, най-смелият, най-мъдрият човек на света. Но ти не си. Дори не си много умен, нали? Не разбра ли за какво би могъл да използва Кроум това нещо?

Валънтайн я изгледа гневно.

— Естествено, че се сетих! Живеем в свят, в който градовете се поглъщат един друг, Кейт. Жалко е, че Панцерщат-Байройт трябваше да бъде унищожен, разбира се, но Защитната Стена трябва да бъде разрушена, ако Лондон иска да оцелее. Трябва ни нов ловен район.

— Но там живеят хора! — проплака Катрин.

— Само привърженици на Антитранспортната кауза, Кейт, а и повечето от тях сигурно ще се преместят.

— Те ще ни спрат. Разполагат с въздушни кораби…

— Не. — Въпреки всичко, Валънтайн се усмихна, горд със себе си. — Защо мислиш, че Кроум ме изпрати на изток? Северният Въздушен флот на Лигата е в пепел. Тази вечер МЕДУЗА ще ни проправи път през прочутата им Стена. — Той се изправи и се протегна към нея усмихнат, сякаш тази победа, която носеше, щеше да оневини всичко, което бе направил. — Кроум ми каза, че е насрочена стрелба за девет часа. Преди това в Централата на Гилдията ще има прием; вино, хапки и началото на една нова ера. Ще дойдеш ли с мен, Кейт? Бих искал да…