Филип Рийв - Смъртоносни машини

Отиваше си вкъщи.

Вятърът понесе облаците, изтърсили снега си над Батмунк Гомпа, на запад, за да донесе още дъжд над Лондон. И когато Елеваторът от Тринайсетия етаж пристигна в дома си, рано на следващия следобед, все още валеше. Не го очакваха тълпи посрещачи. Подгизналите морави на Съркъл парк бяха пусти, с изключение на няколко работници, които изсичаха последните дървета, но Гилдията на инженерите бе предупредена за завръщането на Валънтайн и докато огромният кораб си проправяше път из влажния ослепителен блясък на фаровете по площадката за кацане, те изтичаха до площадката пред хангара — дъждът се сипеше по плешивите им глави, а светлините хвърляха мокри отражения по якетата им.

Катрин наблюдаваше от прозореца на спалнята си как наземният екипаж спускаше с лебедка кораба, докато развълнуваните инженери се струпаха по-близо. Сега в гондолата се отваряха люкове; в същото време Кроум се приближаваше, а един служител държеше бял гумен чадър над главата му. Сега, сега пък татко й слизаше по мостчето и не беше трудно да го познае дори от такова разстояние поради високия му ръст и уверената походка, както и по начина, по който неговата пелерина, подходяща за всякакви атмосферни условия, се издуваше и вееше срещу надигащия се бриз.

При вида на баща си Катрин почувства как нещо вътре в нея се преобръща, сякаш сърцето й наистина щеше да се пръсне от мъка и гняв. Тя си спомни колко много бе очаквала мига, когато ще бъде първата, която ще го поздрави, щом стъпи отново на борда на града. Сега дори не беше сигурна, че ще може да се насили да говори с него.

Тя го видя през мокрото стъкло да говори с Кроум, като кимаше и се смееше. Вълна от бели престилки го скри от погледа й за миг и когато го видя отново, той се бе отделил от кмета на Лондон и бързаше из подгизналите морави към Клио Хаус, вероятно питайки се защо тя не го чака на кея.

За един миг Катрин се паникьоса и й се прииска да се скрие, но Куче беше с нея и й вдъхна силата, от която се нуждаеше. Тя затвори капаците на прозорците от полирана черупка на костенурка и изчака, докато чу стъпките на баща си по стълбите, след което той почука на вратата.

— Кейт? — чу приглушения му глас. — Кейт, вътре ли си? Искам да ти разкажа всичките си приключения! Идвам направо от снеговете на Шан Гуо и съм пълен с всевъзможни истории, с които да те отегча! Кейт? Добре ли си?

Тя отвори вратата съвсем леко. Той стоеше на площадката отвън, подгизнал от дъжда, а усмивката му изчезна, щом видя нейното обляно в сълзи и измъчено от недоспиване лице.

— Кейт, всичко е наред! Прибрах се!

— Знам — каза тя. — Но нищо не е наред. Ще ми се да беше умрял в планините.

— Какво?

— Знам всичко за тебе — каза му тя. — Разбрах какво си причинил на Хестър Шоу.

Тя го пусна в стаята и затвори вратата, като рязко извика на Куче, когато то се затича да го посрещне. Беше тъмно заради спуснатите капаци, но тя видя как баща й погледна към купчината книги, които преливаха от масата в ъгъла, а после към нея. На врата му имаше прясно превързана рана, а по ризата му — кръв. Тя зарови ръка в разрошената си коса и положи неимоверни усилия да не се разплаче отново.

Валънтайн седна на неоправеното легло. През целия път от Батмунк Гомпа до Лондон в най-дълбоките кътчета на съзнанието му отекваше предсмъртното обещание на Ана Фанг:

— Хестър Шоу ще те намери . — Това, че чу същото име, хвърлено в лицето му тук, от Катрин, му подейства като нож в сърцето.

— О, няма защо да се тревожиш — каза дъщеря му огорчено. — Никой друг не знае. Научих името на момичето, разбираш ли. Доктор Аркънгарт ми разказа как Пандора Шоу е била убита, а вече бях открила, че е умряла преди седем години, приблизително по същото време, когато ти се върна от онази експедиция, а кметът на Лондон бе толкова доволен от тебе, така че просто събрах две плюс две и…

Тя сви рамене. Беше лесно да се проследи нишката, след като веднъж вече разполагаше с всички жокери. Взе една от книгите, които четеше, и му я показа. Беше „ Приключения из един мъртъв континент “, неговият разказ за пътуването му до Америка. Посочи едно лице на общата групова снимка на експедицията. Една авиаторка, която стоеше усмихната до него.

— Отначало не можах да се сетя — продължи Катрин, — понеже името й бе променено. Сам ли я уби? Или накара Пюзи и Генч да го направят?

Главата на Валънтайн клюмна — той беше ядосан, отчаян и засрамен. Някаква частица от Катрин се бе надявала на чудо, беше се надявала, че греши, че той ще отрече и ще й даде доказателства, че не той е убиецът на семейство Шоу, но когато видя как главата му клюмва, тя разбра, че не би могъл да го направи и че всичко е вярно.