Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Виж, Сам — каза Елъри, — с удоволствие бих послушал вълшебните ти приказки, но първо искам да разбера кой знае всички клюки в този град.

— Пола Парис — отговори мигновено рекламният.

— Парис? Звучи познато.

— Абе ти откъде идваш? Тя пише за сто и седемдесет американски вестника. Води известната рубрика за кино клюки „Сред звездите“. Познато му било!

— Значи тя е идеалното бюро справки за Ройл и Стюарт.

— Ще ти уредя среща. — Викс се ухили. — Чака те силно преживяване, щом още не си я виждал.

— О, тези вехти алебарди не ме вълнуват — рече Елъри.

— Не е вехта алебарда, приятелю, ами тънка звъняща рапира.

— Хубавица?

— Особена. Ще лапнеш по нея както всички — от пияни руски графове до служителите на железопътната компания. Само не се опитвай да й определяш среща.

— А, недостъпна. Кой е щастливецът?

— Никой. Страда от тълпофобия.

— От какво?

— Страх от тълпи. Не е излизала, откакто преди шест години дойде на крайбрежието в охранявано купе.

— Глупости.

— Факт. Хората я изнервят. Никога не приема повече от един посетител.

— Но не разбирам… Как надушва и събира новините?

— Има хиляди очи — чужди! — Викс врътна единственото си око. — Цена няма за филмовите компании! Добре, ще я предупредя, че ще отидеш.

— Държа на това — каза Елъри и се пипна по главата.

Викс излезе, а Елъри остана да седи. В ушите му кънтяха камбани, а пред очите му танцуваха най-красивите цветни петна.

Звънна телефонът.

— Господин Куин? — попита Втората секретарка. — Господин Бучър отиде в прожекционната зала, защото има много да наваксва, но той иска да се свържете с агента си и той да му се обади, за да уговорят заплатата и договора. Устройва ли ви?

— Дали ме устройва? — попита Елъри. — Всъщност — разбира се.

Заплата. Договор. Лю. Пола. Старецът от планините. Коняк „Наполеон“. Буч Скорострелния. Неудържимите Ройл и Стюарт. Тълпофобия. Шоколадови планини. Бесни темпове. Суперпродукция. Пробни снимки. „Боже мой — помисли си Елъри, — късно ли е вече?“

Затвори очи. Беше твърде късно.

След като два дни безутешно се опитва да хване някой на работното му място, Елъри се почувствува като човек, който тършува с голи ръце в аквариум.

Детето Чудо провеждаше целодневни съвещания при закрити врати и уточняваше последните подробности по широко рекламираната си продукция „Плодовете на прахта“. Лю Баскъм пък сякаш бе потънал в земята. И всеки опит на Елъри да се срещне с мъжете Ройл и с жените Стюарт бе осуетяван в единия случай от носовия британски глас на майордома Лаудърбек, а в другия от почти неразбираемия френски акцент на една дама на име Клотилд, като никой от двамата не искаше да знае, че времето лети ли, лети.

Веднъж без малко не успя. Елъри бродеше из алеите на „Магна“ с Алън Кларк, който напразно се опитваше да възвърне самочувствието си, и когато свиха на ъгъла на улица А и Първа, забелязаха високо момиче в черни сатенени панталони и скандална мъжка широкопола шапка да играе на „ези-тура“ до ваксаджийската будка пред главния портал с чернокожия Родерик, който лъскаше обувките на статистите в „Магна“.

— Ето ти я Бони — каза агентът. — Онази, русата. Бива си я, нали? Стой, Бони! — викна той. — Чакай да те запозная с…

Звездата припряно хвърли шепата монети, потърка гърбицата на Родерик за късмет и скочи в яркочервено купе „Корд“.

— Чакай! — ревна Елъри, извън себе си от ярост. — По дяволите всички…

Но последното нещо, което видя от Бони Стюарт този ден, бе ослепителна усмивка над фино рамо, докато колата вземаше на две колела следващия завой.

— Чашата преля — избухна Елъри и хвърли панамената си шапка на паважа. — Отказвам се!

— Да си хващал някога риба с ръце? Това е Бони.

— Но защо не иска…

— Гледай сега. Първо се виж с Пола Парис — рече дипломатично агентът. — Сам Викс вече ти е уговорил среща за днес. От нея ще научиш повече за четиримата, отколкото те знаят за себе си.

— Петнадесет стотака на седмица — изсумтя Елъри.

— Повече от това Бучър не може да ти даде — заоправдава се Кларк. — Опитах се да го навия, но…

— Не се оплаквам от заплатата, глупако. От вчера съм натрупал почти шестстотин долара във ведомостите на „Магна“, а нищичко не съм свършил!

— Виж се с Пола — зауспокоява го Кларк и го потупа по гърба. — Тя за всеки има лек.

И така, изпълнен с негодувание, Елъри подкара към Холивудските хълмове.