Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

Светската дама простена неволно през стиснатите си устни, но продължи да се взира в Елъри със същия изцъклен поглед. Елъри стисна здраво кървавия нож и пристъпи към страничната врата.

— Тя чува стъпки, които идват откъм брега. Трябва да е жертвата й. Застава зад вратата и вдига ножа. Вратата се отваря и я закрива. Джоузеф Кент Гимбъл се завръща след плаването си по реката, остъргва калта от обувките си на прага, влиза и затваря вратата, без да съзнава заплахата зад гърба си. Часът е малко след осем и тридесет, въпрос на минути, Елъри внезапно замахна. — Замахвайки, тя вдига шум. Гимбъл, застанал до масата, се извръща. За миг двамата се изправят очи в очи, тя отново е спуснала воала, но той вижда фигурата и, дрехите й. После ножът се забива в сърцето му и той пада подкосен.

Внезапно майката на Андрея захълца, без да откъсва поглед от Елъри. Сълзите бавно се стичаха по леко гримираните й бузи. Тя хълцаше почти гневно.

— И какво става после? — прошепна Елъри. — Ножът е в сърцето на Гимбъл. Остава само бягството, за да се сложи точка на престъплението. И тогава…

— Се върнах аз — рече тихо Андрея.

— Боже мой, Андрея, но нали каза… извика хрипливо Финч.

— Ако обичате! — сопна се Елъри. — Няма значение какво е казала. Толкова неточности ни спъваха по пътя към истината. Андрея! Разказвай по-нататък! Той се втурна към входната врата и застана до нея. — Престъпницата чува шума на завръщащата се кола. Някой идва. Провал! Надява се, че колата ще отмине, но вместо това тя спира пред входа. Все още има време да се измъкне през страничната врата. Но убийцата иска да закара форда обратно във Филаделфия. Знае как да се справи. Спотайва се зад вратата…

Андрея вече бе на прага. Движеше се бавно като сомнамбул, прекоси бежовия килим, без да откъсва очи от ивицата на килима зад масата.

— Само краката му се виждат — рече тихо Елъри.

Андрея се спря до масата, взря се в нея, подвоуми се. После Елъри се хвърли напред и ръката му замахна към главата й. Андрея си пое въздух.

Престъпницата напада Андрея в гръб, поваля я в несвяст. Андрея се свлича на пода. Жената действува бързо. Сега тя вижда кого е нападнала. Необходимо е да остави предупредителна бележка. Няма нищо за писане в себе си, претърсва чантата на Андрея и там не намира. Претърсва къщата — нито писалка, нито молив. Писалката в дрехите на Гимбъл е изсъхнала. Няма мастило и в писалищния комплект. Какво да прави?

Тогава тя вижда тапата, свалена от върха на ножа. Хрумва й една идея… Откъсва парче от опаковъчната хартия, отива до масата, измъква ножа от трупа, набожда тапата отново на върха, започва да я овъглява с кибритени клечки. Овъглява, пише, пак овъглява, пак пише, като пуска изгорелите клечки в чинията. Най-сетне бележката е готова — предупреждение към Андрея нищо да не казва за това, което е видяла тази нощ, иначе майка й ще плати с живота си.

— Андрея! Миличката — изстена плахо Джесика.

Елъри махна с ръка.

— Жената напъхва бележката в безчувствената ръка на Андрея. Оставя ножа с овъглената тапа на масата. Тръгва си с форда. Андрея идва на себе си към девет. Прочита бележката, вижда трупа, познава доведения си баща, решава, че е мъртъв, изпищява и побягва. Тогава пристига Бил Ейнджъл, говори с умиращия… Това е пиесата, както ми бе разказана — рече Елъри с особена интонация.

Отново настъпи зловещо мълчание. После сенатор Фрю отрони без следа от гняв или омраза:

— Какво искаш да кажеш, Куин?

— Искам да кажа, че една страница от пиесата липсва — рече Елъри студено. Нещо е пропуснато, Андрея!

— Да?

— Какво видя, когато влезе за втори път, преди да те ударят по главата? Какво видя на масата?

Тя навлажни устни.

— Лампата. Чинията. И… И…

— Да!

— И шест кибритени клечки в нея.

— Колко интересно. — Елъри се приведе напред с присвити очи. — Чухте ли? Шест кибритени клечки. Е, позволете ми да разгледам това обстоятелство по-подробно. Андрея каза, че преди убийцата да я удари, видяла шест полуизгорели кибритени клечки в чинията. Съществен факт. Той променя всичко, нали? — Гласът му звучеше толкова странно, че те се спогледаха, търсейки потвърждение на собствените си ужасни съмнения. Гласът му отново ги върна към настоящето. — Тези шест клечки не са били използувани за овъгляване на тапата, както смятах отначало, предполагайки, че всичките двадесет клечки се били запалени след престъплението. Не, не, шест от тях са били използувани за съвсем друга цел. Е, щом не са били употребени за овъгляване на тапата, за какво са били използувани?