Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Прочетете въпроса ми, ако обичате.

Стенографът се подчини.

— Да. Спомням си — отвърна Андрея уморено, загубила всяка надежда.

— Кажете на съдебните заседатели къде бяхте привечер, на първи юни?

— В… в… къщата край реката.

— Искате да кажете, там, където бе убит Гимбъл?

— Да — прошепна тя.

Залата гръмна. Близките на Андрея скочиха на крака с викове. Само Полинджър не трепна. Бил сякаш не забелязваше суматохата наоколо си, а Андрея затвори очи. Необходими бяха няколко минути, за да се успокои съдебната зала. Сетне Андрея разказа с безжизнен глас как при получаването на телеграмата от втория си баща тя поискала от годеника си спортния кадилак и отишла в Трентън, как, след като разбрала, че е подранила с един час, отишла да се поразходи с колата, върнала се по здрач и заварила безжизненото тяло на Гимбъл на пода.

— Значи решихте, че е мъртъв, а той всъщност е бил още жив? — запита рязко Бил.

— Да…

— Докоснахте ли тялото му, госпожице Гимбъл?

— О, не, не!

Докато тя разказваше за своята уплаха, писъка си и бягството от къщата, Елъри надраска няколко реда на един лист и го препрати на Бил. Андрея млъкна насред монолога си, разширените й от мътен страх сини очи станаха сиви.

Бил стисна устни. Листът в ръката му леко потрепна.

— Колко време бяхте в къщата… при второто си посещение?

— Не знам. Не знам. Минути. — Страхът я бе завладял изцяло, тя се бе сгушила на стола, сякаш да се предпази от удар.

— Минути. Когато пристигнахте първия път в осем часа, имаше ли кола на алеята?

Отчаяна, тя сякаш съчиняваше всичко в момента и пробираше неизречените думи с мъчителна грижливост.

— На главната алея нямаше кола. Имаше една стара лимузина онзи Пакард… в задната алея, паркиран до малката веранда.

— Колата на Уилсън, правилно. И така, щом като сте останали само минути в бараката, втория път трябва да сте се върнали около девет, нали така? Ако си спомняте, видях ви в девет и осем.

— Предполагам… че е така.

— Когато се върнахте в девет, пакардът още си беше на мястото. Забелязахте ли друга кола по алеите?

— Не. Не. Нямаше никаква кола — рече тя много бързо.

— И казвате — продължи безмилостно Бил, — че не сте видели никого в къщата нито първия, нито втория път?

— Нямаше жива душа. — Тя едва дишаше. В същия миг вдигни очи, пълни с толкова болка и укор, тъй преливащи от безмълвна молба, че Бил леко се изчерви.

— Не забелязахте ли следи от кола на главната алея втория път?

— Аз… аз не си спомням.

— В своите показания твърдите, че след като сте подранили, решили сте да се разходите с колата към Камдън за около час. Спомняте ли си да сте се разминавали с форд купе, карано от жена с воалетки?

— Не си спомням.

— Не си спомняте. А спомняте ли си по кое време се върнахте в Ню Йорк същата вечер?

— Около единадесет и половина. Аз… прибрах се вкъщи, преоблякох се във вечерни дрехи и се върнах в „Уолдорф“.

— Забеляза ли някой дългото ви отсъствие?

— Аз… Не, не.

— Там е бил годеникът ви, а също майка ви, господин Финч, други приятели — и никой не забеляза отсъствието ви, така ли, госпожице Гимбъл? И вие очаквате да ви повярваме?

— Бях… бях разстроена. Не си спомням… някой да е казал нещо.

Бил присви устни, извърнат към съдебните заседатели.

— Между другото, госпожице Гимбъл, какво направихте с бележката, оставена за вас от убийцата? Мигновено Полинджър скочи на крака, после, изглежда, размисли, защото си седна, без да каже нещо.

— Бележка? — заекна Андрея. — Каква бележка?

— Бележката, написана с овъглената тапа. Чухте показанията на господин Куин. Какво сторихте с тази бележка?

— Не знам за какво говорите. — Тя леко повиши глас: — Казвам ви, че нямаше никаква… искам да кажа, че нищо не знам за някаква бележка!

— Трима души са били на местопрестъплението, госпожице Гимбъл — рече Бил напрегнато. — Жертвата, убийцата и вие. — Засега приемаме версията ви, както виждате. Убийцата е написала бележката след престъплението, значи не я е писала до жертвата си. Със сигурност не я е написала до себе си. Къде е бележката?

— Не знам нищо за никаква бележка — извика тя истерично.

— Мисля — рече Полинджър и стана, — че защитата преминава всички граници, ваша милост. Свидетелката не е подсъдима. Тя даде задоволителен отговор на един несъмнено будещ възражения въпрос.

Бил оспори гневно това твърдение, но съдията Менандър поклати глава.

— Получихте отговор на въпроса си, господин Ейнджъл. Мисля, че е по-добре да продължите разпита.