Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Възразявам.

— Не се приема. Продължавайте, ако обичате.

Бил се обърна яростно към свидетелската ложа.

— И така, госпожице Гимбъл, моля, кажете на съдебните заседатели дали сте споменали за приключенията си в онази нощ на лицата, натоварени с разследването на това престъпление — на полицейския началник Де Джонг, прокурора Полинджър или на някой от хората им?

Полинджър отново понечи да се изправи, но явно размисли. Андрея го погледна и облиза устни.

— Искаме да чуем вашата версия, госпожице Гимбъл — иронично рече Бил. — Ще ви бъда признателен, ако не се обръщате за помощ към прокурора.

Тя мачкаше ръкавиците си.

— Аз… Да, казах.

— О, казали сте! Доброволно ли им разказахте за тази история? По собствена воля?

— Не, аз…

— О, тогава значи Де Джонг или господин Полинджър дойдоха при вас?

— Господин Полинджър.

— С други думи, ако господин Полинджър не се бе обърнал към вас, нямаше да съобщите на властите за случилото се? Момент, ако обичате, Полинджър. Значи изчакахте властите да ви потърсят! Кога стана това, госпожице Гимбъл?

Тя сведе очи пред втренчените погледи от залата.

— Не помня точно. Може би седмица, след…

— След престъплението? Не се бойте да го назовете така, госпожице Гимбъл. След престъплението. Надявам се, че думата не ви плаши?

— Аз… Не. Не. Разбира се, че не.

— Седмица след престъплението прокурорът дойде при вас и ви разпита. До този момент вие не бяхте казали на властите, че сте били на местопрестъплението в нощта на убийството. Прав ли съм?

— Това… не беше от значение. Не можех с нищо да помогна. Не исках да се забърквам.

— Не сте искали да се забърквате в една противна история. Така ли е? Госпожице Гимбъл, докато се намирахте на местопрестъплението, пипахте ли ножа?

— Не! — Тя вече отговаряше по-смело, сините й очи искряха. Двамата се вторачиха гневно един в друг.

— Къде беше ножът?

— На масата.

— И дори с пръст не го докоснахте?

— Не.

— С ръкавици ли бяхте онази нощ?

— Да. Но бях свалила лявата си ръкавица.

— Дясната обаче ви беше на ръката, нали?

— Да.

— Вярно ли е, че по време на бягството от къщата сте си ударили ръката във вратата и е паднал диамантът от годежния ви пръстен?

— Да.

— Не го ли усетихте да пада?

— Аз… Не.

— Вярно ли е, че аз го намерих и ви го предадох в нощта на престъплението, а вие отчаяно ме молехте да не казвам на никого?

— Да! — страните й пламтяха от гняв.

— Вярно ли е — запита Бил с дрезгав, безстрастен глас, — че дори ме целунахте, като ме уговаряхте да не съобщавам този факт ни полицията?

Тя бе тъй слисана, че се надигна от стола.

— Защо… нали обеща!… Ти… Ти! — И прехапа устни, за да не се разплаче.

Бил упорито тръсна глава.

— Видяхте ли обвиняемата в нощта на убийството?

Жаравата по бузите й гаснеше.

— Не — прошепна тя.

— Не сте я виждали никъде… било в къщата, около къщата или по пътя за Камдън?

— Не.

— Но признавате, че сте посетили местопрестъплението в нощта на убийството и никому не сте казали, докато прокурорът не ви е отправил лично това обвинение?

Полинджър скочи на крака и се развика. Последва дълъг спор.

— Госпожице Гимбъл — подхвана дрезгаво Бил, — знаехте ли, че вторият ви баща води двойствен живот?

— Не.

— Знаехте ли, че няколко дни преди първи юни той е лишил майка ви от правото да получи застраховката му от един милион долара?

— Не!

— Вие мразехте втория си баща, не е ли така?

Последва нова свада. Андрея пребледня като платно от гняв и срам. Близките й пламнаха от възмущение.

— Добре — рече Бил рязко, — за мен това е достатъчно. Свидетелят е ваш.

Полинджър се приближи до свидетелската ложа.

— Госпожице Гимбъл, когато дойдох при вас седмица след престъплението, какво ви казах?

— Вие казахте, че сте открили спортната кола и знаете, че принадлежи на годеника ми. Попитахме ме дали не съм посещавала… местопрестъплението в нощта на убийството и ако е така, защо не съм дошла да ви кажа.

— Да ви се е сторило, че се опитвам да ви прикрия или да премълча разказа ви?

— Не. Вие се държахте много строго с мен.

— Разказахте ли ми това, което току-що съобщихте и на съдебните заседатели?

— Да.

— И какво казах аз?

— Казахте, че ще проверите показанията ми.

— Зададох ли ви някакви въпроси?

— Множество въпроси.

— По същество ли бяха? Относно уликите? За това, което сте видели и не сте видели?

— Да.

— А подчертах ли, че вашият разказ по никакъв начин не противоречи на уликите, които обвинението вече е натрупало срещу обвиняемата, и поради това ще ви спестя неприятностите и мъката да ви изправя като свидетел на процеса?