Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— А защо не го е сторил? Подаръкът бе намерен в оригиналната му опаковка в онази забутана колиба, твърде далеч от Филаделфия, нали?

— Аз… Той трябва да е забравил. Трябва да е…

— Не разбирате ли, госпожо Уилсън, че лъжата ви не е тайна за никой от присъствуващите? Всъщност вие не сте разглеждали подаръка у дома си. За пръв път сте го видели в онази къща.

Въпреки че след намесата на Бил най-злонамерените въпроси отпаднаха от протокола, към края на разпита Люси бе окончателно разстроена, ридаеше, от време на време избухваше гневно и поради коварните езикови клопки, поставени от Полинджър, непрекъснато противоречеше на собствените си показания. Прокурорът не бе вчерашен, яростта му бе привидна — добре премерена и чудесно изиграна, тя имаше за цел само да стресне и без това смутената и объркана свидетелка. Всъщност той бе спокоен и безпощаден като машина. Наложи се прекъсване, докато Люси се съвземе от истерията.

Въпреки това Бил упорито продължаваше да се усмихва на съдебните заседатели и да гради аргументите на защитата. Призоваваше свидетел след свидетел — съседи, приятели, познати — да подкрепят показанията на Люси за безоблачно семейно щастие с покойния до навечерието на неговата смърт. Всички твърдяха като един, че не са и подозирали двойната самоличност на Уилсън, а и Люси никога е нищо не е показвала, че знае. Призова няколко свидетели да потвърдят неизменния навик на Люси да ходи на кино в събота вечер, когато съпругът й е на предполагаемата си „търговска обиколка“. Доказа, призовавайки приятели и продавачи в магазини за облекло, на които бе постоянна клиентка, че никога не си е купувала или носила воалетка. Полинджър прие всичко това спокойно и уверено, дебнейки всяка слабост в показанията или пристрастност на свидетелите.

После Бил се зае с колата. Изтъкнал бе още при кръстосания разпит на специалиста по отпечатъците, който бе огледал форда, че не бива да се придава особено значение на изобилието от пръстови отпечатъци от Люси. Колата си бе нейна, карала я бе години наред, и съвсем естествено бе вътре да има само нейни отпечатъци. Опита се така, със съмнителен успех, да обясни неясните следи по волана и поста на скоростите с докосване от ръце в ръкавици, но свидетелят се въздържа от такова твърдение.

Сетне Бил изправи в свидетелската ложа неколцина вещи лица, които да изяснят именно този пункт — всичките бяха атакувани от прокурора като професионално ненадеждни или отявлено пристрастни. Бил изобщо не се спря на въпроса за автентичността на отпечатъците от гумите. Вместо това призова вещо лице по металите, служител от Федералното бюро по стандартите.

Свидетелят отхвърли версията на Полинджър, че емблемата на форда — ръждясала и разклатена от вибрациите — е могла да се счупи и да падне на местопрестъплението без човешка намеса. След подробна експертиза той бе стигнал до извода, че фигурката е била пречупена с рязък удар. Спря се изчерпателно на въпроса за якостта и стареенето на металите. Това мнение бе подложено от Полинджър на придирчив кръстосан разпит, който завърши с обещанието да предостави по време на ответното си възражение вещо лице със съвсем обратно становище.

Чак накрая, на четвъртия ден, Бил изправи Елъри в свидетелската ложа.

— Господин Куин — рече Бил, след като Елъри се представи накратко, — вие се оказахте на местопрестъплението дори преди да пристигне полицията, нали така?

— Да.

— Огледахте щателно всичко, просто от чист професионален интерес към случая?

— Да.

Бил показа малък, невзрачен предмет.

— Да си спомняте дали сте видели това нещо по време на огледа си?

— Да.

Беше евтина чиния.

— Къде се намираше, когато оглеждахте помещението?

— На единствената маса в стаята, масата, зад която лежеше мъртвецът.

— Значи е била на видно място, не сте могли да не я забележите?

— Така е.

— Имаше ли нещо в тази чиния, господин Куин?

— Да. Няколко картонени кибритени клечки, всички те бяха обгорели.

— Тоест клечките са били запалени и сетне угасени?

— Да.

— Изслушахте ли всички съображения на обвинението? Нали присъствувахте в съдебната зала от началото на процеса?

— Да.

— Чухте ли обвинението да споменава поне веднъж — рече мрачно Бил — чинията и клечките, които сте видели на местопрестъплението?

— Не.

Полинджър скочи на крака и цели пет минути двамата с Бил спориха ожесточено, призовавани към ред от съдията Менандър. Най-сетне Бил получи разрешение да продължи.