Марко Ганчев - Сбогом на таласъмите и други приказки

— Така беше, но и това време отминава — прокашля ръждивите си гърди бойлерът. — Нейсе, дано някой да го вземе. Не бива да желаем злото на добрия стар автомобил, който толкова пъти ни е развозвал на поправки по сервизните работилници.

— Аз пък съм чувала, че в някои страни, дето има повече автомобили, човек не само не може да си продаде старата кола, ами плаща да му я откарат на автомобилното гробище — не преставаше да злорадства баба Рига, която много ненавиждаше младите електронни перални.

Нямаше какво да чакам повече. Окашлях се силно и започнах да отключвам катинара. Старите вещи мигновено млъкнаха. Намерих едно шише е вишнов сок, поизтрих го от праха и се качих горе.

Побързах да се съглася с предложената сума от купувача. Почерпихме се набързо и му предадох ключа и документите на колата, пожелавайки му щастлив път. Хич и не слязохме да го изпратим до долу.

Жена ми хълцаше, облегната на рамото ми в полутъмното антре. Може би заради ниската цена. Може би, спомняйки си за сватбеното пътешествие, което бяхме правили с тая кола преди дванайсет-тринайсет години. Жените никога не можеш ги разбра за какво плачат.

— Нищо, нищо — погалих я по косата, в която вече бяха взели да се прокрадват бели нишки и тя се разплака още по-силно. — Все пак добре е, че тия работи остаряват по-бърже от нас… Колкото и скъпо да ни струва това.

Тъкмо щях да й разкажа какво съм чул в мазето, когато някой рязко блъсна входната врата и нахълта вътре. Панчо се връщаше от училище.

— Ей, браво бе. Вие сте шитнали таратайката. Видях го оня нещастник долу, като се мъчеше да я запали… Ей че глупави хора. Какво сте се разциврили като на умряло?

— Ами, Панчо, знаеш ли, едно време дядо ми, като си продаде старите волове, плака три дни без прекъсване — заоправдавах се аз.

— Новата ще вдига ли сто и четиресет? — невъзмутимо запита Панчо.

— Ще вдига.

— Ама нали няма да ви е бъз?

— Няма.

— Де да видим — недоверчиво заключи Панчо…

Май са ти казвали в час по ръчен труд, че си майстор Тричко. Или ти си го казвал на някой свой другар. Или пък татко ти в къщи ти се е подигравал по тоя начин, когато се мъчиш да поправиш някоя своя играчка, а всъщност я разваляш.

„Майстор Тричко прави всичко“ — това е българска подигравателна поговорка за несръчни люде.

Обаче тоя майстор Тричко наистина съществуваше и аз го познавах. Слушай сега да ти разправя за него.

То, право да си кажа, няма какво много да разправи човек за майстор Тричко до момента, когато той реши да направи на морето дупка.

Дотогава майстор Тричко си беше майстор Тричко и толкоз. Каквото похванеше, все го разваляше. То си беше и редно ние, българите, да имаме такъв майстор. След като бяхме дали на света един велик майстор като Кольо Фичето, следваше да имаме и един майстор Тричко — за негова противоположност. Ако един народ има само с какво да се гордее, а няма с какво да се подиграва, той не е пълноценен народ.

Но да оставим философиите и да видим какво стана с майстор Тричко. Омръзна му на майстор Тричко да му се подиграват другите майстори, че и калфите даже. Рече им заканително:

— Ще видите вие какво ще направи майстор Тричко!

— Ще направи на морето дупка — разсмяха се майсторите и калфите.

— Именно това ще направя, ако искате да знаете — отговори им съвсем сериозно майстор Тричко.

Майсторите и калфите продължиха да чуколят по своите задачи, разменяйки си остроумни шеги по адрес на майстор Тричко, който от обида напусна обекта и замина нанякъде.

Обаче през един горещ летен следобед, когато майсторите и калфите след работа отскочиха до морето да се изкъпят, се срещнаха отново с майстор Тричко. По-право, преди да се срещнат с него, срещнаха се с осъществената му закана да направи на морето дупка.

Морето бе оградено с тараби и на тях пишеше: „Обединение морски дупки и тунели“. Технически ръководител майстор Тричко. Майсторите и калфите забиха носове да четат обявите, разлепени по дъските. Търсеха се много работници и то при добро заплащане. Едни от майсторите и калфите взеха да си записват условията върху цигарените кутии, а някои, по-съобразителните, се отказаха от къпането и изтичаха в канцеларията да подават заявления за постъпване на новия обект.

След малко пристигна и самият майстор Тричко. Той поздрави с искрена радост старите си другари. Упрекна ги защо не са му се обадили веднага. Той бил на обиколка в участък „Трета дупка на морето“, та затова се забавил.