Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Малко вълнение е винаги добре дошло в скучния поток на еднообразното всекидневие! Химните и The Deurn бяха сами по себе си възхитителни, но те ги бяха слушали толкова пъти! Мистър Слоуп съвсем не беше възхитителен, но той беше нов и освен това умен. И много барчестърци обявиха, че отдавна смятат за изостанал този традиционен и скучен начин на живот, който грижливо ги изолираше от всички религиозни промени, раздвижващи външния свят. Изпреварилите своето време хора имаха сега нови идеи и отдавна беше назрял моментът Барчестър да бъде сред първите. Мистър Слоуп бе може би прав. Неделята наистина не беше съблюдавана строго в Барчестър, като се изключат службите в катедралата. Всъщност двата часа между службите отдавна се използуваха за сутрешни посещения и обеди. Ами неделните училища? Би трябвало да се заемат непременно по-сериозно с неделните училища — училищата в деня господен, както ги бе нарекъл мистър Слоуп. Предишният епископ наистина не беше полагал достатъчно грижи за неделните училища. (Тези хора, изглежда, не се замисляха, че заучаването на катехизиса и молитвите е толкова трудно за младите, колкото счетоводството за по-възрастните, и че първото предразполага към религиозно самовглъбиване не повече от второто.) А колкото до църковната музика и пеенето, много неща можеха да се кажат в подкрепа на възгледите на мистър Слоуп по този толкова сериозен въпрос. Не можеше по никой начин да се отрече, че хората ходят в катедралата само заради музиката, и т.н. и т.н.

Така в Барчестър се създаде цяла партия от привърженици на мистър Слоуп. Сред висшите съсловия към нея се числяха предимно дами. Един мъж — тоест един джентълмен — не би могъл да почувствува симпатия към мистър Слоуп и да седне при нозете на един толкова противен Гамалиил 24. Дамите понякога, не са много чувствителни към външните недостатъци; ако някой мъж умее да говори, те ще го слушат, колкото и уродлива и грозна да е устата му. Уилкс 25имал голям успех като любовник; и влажният, рижав мистър Слоуп с изпъкналите си очи и червени ръце имаше власт единствено над женските сърца.

Но и един-двама от енорийските свещеници не се решиха да пренебрегнат кошовете, в които засега се съхраняваха хлябът и рибата на барчестърската епархия. Те, и само те, направиха посещение на мистър Слоуп след неговите подвизи на катедралния амвон. Сред тях беше мистър Куивърфул, викарият на Пудингдейл, чиято жена продължаваше да го дарява от година на година с нови залози за своята любов, увеличавайки по този начин грижите, а заедно с тях, да се надяваме, и щастието му. Кой би се учудил, че човек с четиринадесет живи деца и мизерен доход от четиристотин фунта годишно проявява интерес към хляба и рибата, даже ако тяхното разпределяне е поверено на един мистър Слоуп?

Скоро след тази забележителна неделя най-изтъкнатите свещенослужители от цялата околност се събраха на съвет, за да обсъдят как да се справят с мистър Слоуп. Първо, той не биваше да бъде вече допускан до катедралния амвон — с тези думи започна изказването си доктор Грантли и всички се съгласиха с него, но изразиха съмнение дали ще имат властта да наложат това решение. Доктор Грантли заяви, че това зависи само от декана и от катедралното духовенство, тъй като никой друг, освен тях няма правото да проповядва там, с изключение на самия епископ. Деканът се съгласи с него, но изтъкна, че всякакви спорове по този въпрос биха били непристойни. На това отговори един мършав и дребен доктор, един от катедралните пребендарии, отбелязвайки, че само мистър Слоуп ще бъде принуден да спори, ако, разбира се, всеки пребендарий бъде винаги готов да заеме мястото си на амвона, когато дойде неговият ред. Мършавият пребендарий хитруваше — той самият предпочиташе да живее в собствения си уютен дом до катедралата, но нямаше нищо против да ухапе доктор Виси Станъп и другите си отсъствуващи събратя, които се блазнеха от своите италиански вили и елегантни лондонски резиденции, пренебрегвайки жилищата си около катедралата.

Отговори му маститият канцлер, човек иначе мълчалив, но много разумен — всеки отсъствуващ пребендарий си имал заместник, който бил в правото си да чете проповед точно толкова, колкото и титулярят. Деканът въздъхна тежко и се съгласи с тези думи. Но мършавият доктор отбеляза, че това ще ги постави във властта на младшите каноници, а някой от тях би могъл всеки момент да ги предаде. На това маститият канцлер отвърна с възклицание от рода на „уф, уф, уф!“, но може би този достоен човек просто бе въздъхнал дълбоко. Но защо да не го допускат изобщо да говори? — подхвърли мистър Хардинг. Нека не считат за унизително да изслушат кой да е проповедник, стига учението му да не е погрешно, а в последния случай епископът е този, който трябва да го спре. Така ги съветваше нашият приятел, но всуе — защото човешките цели трябва да се постигат с човешки средства. Все пак полуслепите очи на декана съзряха тук някакъв лъч на надежда. Да, нека кажат на епископа колко противен им е този мистър Слоуп: новият епископ, едва сложил първата си митра, няма да поиска да оскърби целия клир.