Георги Томов - Розариум

— Колективно съзнание на Вселената при Юнг — тонът ѝ беше сериозен — с «колективно несъзнавано», тъй като индивидът няма пряк достъп до него. Което не значи, че не го ползва и не му се подчинява. То е вроденото ни знание, наследство от опита на нашите предци и дори от опита на цялото човечество. А знаеш ли кои са най-често даваните примери, доказващи съществуването на «колективното несъзнавано»? — Тя се усмихна. — Дежавюто и любовта от пръв поглед.

— Знаех си аз — възкликна престорено Бранко, — че дежавюто не ми се натресе случайно!

— Само дежавюто ли? — гласът на Кристина прозвуча тихо, но изненадващо сериозно и по лицето на мъжа пробягна сянка. Този път тя не си правеше каламбури — въпросът се бе изплъзнал неволно. И той, и тя премълчаваха най-важното и този страх от изговаряне означаваше само едно — и двамата усещаха подсъзнателно, че им се случва нещо съдбовно и неизбежно. Опитваха да заглушат инстинктите и интуицията си — напразно. Интуицията е шепот от колективното несъзнавано и — за който има уши да чуе и смелост да осъзнае — никога не греши.

Бранимир я питаше нещо.

— Извинявай, не те разбрах…

— Та какво за анимата и анимуса? — Той припряно повтори въпроса си и на нея ѝ се стори, че нарочно се опитва да отклони разговора. «Наясно е!» — помисли си Кристина.

— Ами… Юнг и Фройд считат, че по природа човек е бисексуален и като дете не е нито мъж, нито жена в социалния смисъл на думата. Тоест ролята, която трябва да изпълнява, все още не му е ясна и впоследствие обществото започва да го оформя и подготвя за нея. В различните общества очакванията към мъжете и жените са различни, съобразени основно с физиологичните дадености на половете, но има и детайли, които се обуславят от традициите, културата, средата. Все още се счита, че жените са по-грижовни и по-емоционални, а мъжете — физически по-силни и по-агресивни, но не обръщат кой знае колко внимание на емоционалната страна на живота. Липсва ви емоционална интелигентност — Кристина се усмихна. — Обаче тези очаквания означават само едно — развили сме едва половината от потенциала си.

— Е, сега е различно положението — равенство на половете, еднакви възможности за развитие и реализация и прочее. Но това не значи, че е по-просто. Доколкото знам, има над двеста разновидности на сексуално самоопределение.

— Така е. В нани дни хората са разкрепостени и все по-често се обръщат към анимата и анимуса, чрез които общуват с колективното несъзнавано. Този архетип отговаря за по-голямата част от любовния ни живот — ние сме обречени да търсим в представителите на противоположния пол своята друга половина, която боговете са ни отнели. Влюбваме се от пръв поглед в хора, доближаващи се в голяма степен до нашия архетип. Но много често нямаме смелостта да си признаем…

— С една дума — имаме подсъзнателен калъп. Пантофка, която пасва само на едно краче — като в приказката за Принца и Пепеляшка?!

— Приказките, както митовете и легендите, пословиците и поговорките, са едно от доказателствата за «колективното несъзнавано». Те съществуват в подобни интерпретации у различните народи. Тази специално я има в над петстотин варианта в разни страни на всички континенти. Дори има един с млада тракийка — Родопис, откарана като робиня в Египет. Орел открадва стъклената ѝ пантофка, докато тя се къпе в езеро, и я изпуска в краката на фараона — нататък е ясно.

— Пантофката не се ли чупи? — Бранимир се беше позадъхал, макар че се движеха бавно.

— Уф, мъжки въпрос — недалеч напред Кристина забеляза прекършено от буря дърво, полегнало на земята. — В приказките стъклените пантофки не се чупят и са суперудобни за танцуване.

— Приказката винаги свършва със сватбата — три дена яли, пили и се веселили. А после? Дали принцът не лежи по цял ден на дивана, докато Пепеляшка шета, дали не ѝ изневерява с принцеса от съседното царство? Пие ли, бие ли я? Не е ясно.

— Именно «колективното несъзнавано» обяснява заложените във всеки човек правила на поведение. Пред очите ни Принцът съзрява и влиза в архетипа на героя, спасяващ девойката. Нея не са я спасявали други принцове преди него, той не е спасявал други принцеси до момента. А после започва друга приказка и идват на дневен ред други архетипи — на бащата, на майката, семейството, змея злодей и прочее.

— И принцът, дето лежи на дивана, гледа телевизия и потупва принцесата, е в архетипа на змея злодей?

— Да. Но кое от двете е водещо — цъкането с дистанционното или боят, — зависи от това дали принцът е интровертен или екстровертен. А начинът, по който си взаимодейства и общува със света, в това число и с принцесата, е следствие от способността му да усеща, мисли, чувства и предусеща чисто интуитивно. Не ползвате ли тестовете на Майерс-Бригс, когато назначавате някого във фирмата?