Георги Томов - Розариум

Стори ми се, че Кристина трепна. На маса до входа бяха оставени кутия от бонбони, пълна със свещи, кибрит и дървена кутия за дарения, заключена с катинар.

— И една за мъртвите, нали знаеш? — прошепна и пъхна банкнота в процепа, взе четири свещи, запали ги една по една, поставяйки три на горното ниво и една долу. После се прекръсти и сведе глава.

Запалих и аз четири свещи и побързах да изляза навън. Седнах на пейката и притиснах палци до слепоочията си: «Оскверних хрема с грешни помисли!» . След няколко минути Кристина се присъедини към мен.

— Какво стана, та изскочи така?

— Нищо… Сетих се, че не трябва да търся Божията подкрепа с гняв в сърцето и лоши мисли в главата.

— Ти какво, да не си решил пак да ми крадеш джипа? — тя се разсмя, но усети, че не ми е весело и млъкна.

Вечерта беше тиха и топла като майчина прегръдка.

— Преди да влезем първия път в реанимацията, си виках: «Трябва да е грешка. Колата е открадната и са пострадали съвсем други момче и момиче…» Като застанахме до леглото на Рая, тя толкова не приличаше на себе си, че дръпнах Ивета за ръкава: «Знаех си! Това не е Рая!». Ужасът в очите на жена ми ме върна към действителността.

— Отричане. Отричане, Гняв, Договаряне, Депресия и Приемане са етапите на реакцията в подобни случаи. Описани са от Елизабет Кюблер-Рос. Тя също е родена в Швейцария. Тази красива, мирна и подредена страна е дала на света едни от най-добрите психолози, психиатри и психоаналитици. Сигурно защото е най-скучното място на планетата.

— Обаче преди това, докато пътувахме с Ивета към мястото на катастрофата, въобще не ми дойде наум, че може да става дума за други хора.

— Тогава все още сте били в шок. По-късно мозъкът ти е осъзнал случилото се и е започнал да търси «рационална» вратичка за измъкване. Фазата на Отричането.

— Всъщност беше невъзможно да е грешка, тъй като на Ивета ѝ се бяха обадили от телефона на Рая. А иначе тези фази общовалидни ли са?

— Да, при това не само за всички хора, но и за всякакви стресови ситуации: неизлечими заболявания, изневяра, разоряване, зависимости. Също за децата при развод на родителите. При жените протичат — общо взето — по-скрито, отколкото при мъжете, но са далеч по-силни като емоция. При вас как се развиха, различно ли? Нямаше ли Гняв — «защо ни се случва» или «защо на нас»? Не обвинявахте ли Господ или провидението, късмета, случайността?

— Ами… напротив. Ивета точно тогава се обърна към Господ. Преди още да ѝ предам съветите на приятелите ни. Стана внезапно, но напълно естествено и за двама ни.

— Имало е външен виновник, затова. Не сте били вярващи и до онзи момент за вас Господ е бил абстракция, не сте го свързвали по никакъв начин с извършителя. Били сте далеч от понятията «Божи промисъл» и «оръдие на Бога». Прескочили сте към етапа на Договаряне.

— Започнахме да обикаляме църкви, манастири, лечебни извори. Молитви, специални служби за здраве, дрехи в олтара и прочее. Ивета правеше всичко това както за Рая, така и за Филип, нищо че майка му не споделяше нейния религиозен плам. Той успя да «прескочи трапа» след три седмици. Катастрофата беше на 15 март. На 4 април, Лазаровден, Филип се стабилизира, на 5-и — Цветница — го събудиха, и на Великден — 12 април — вече беше вън от всякаква опасност. Символични празници — и съпругата ми беше окрилена. Дори аз си казах, че ето — това е пътят. За този месец бях започнал да гледам с друго око на религията — няма как от две хиляди години насам милиарди хора по света да са в тотална заблуда. И десет дена по-късно докторите събуждат дъщеря ни, тъй като според тях показателите ѝ са добри и… тя изпада в будна кома. Храс! Един миг и животът ни е разсечен на две. Рая е между живота и смъртта. А ние с майка ѝ сме между вчера и утре. Между спомени и бъдещи очаквания. Времето е спряло — не само за Рая.

Разликата е, че ние го осъзнаваме. Поне аз…

— И се върнахте на Гнева.

— Всъщност аз вече бях минал през гнева и «Защо точно Рая, Господи?». Но Ивета въобще не си даде труда да се занимава с Господ — Той ни е обърнал гръб, значи и ние ще му обърнем гръб. Просто отрече съществуването му. По-лесно е, отколкото да си зададеш въпроса дали самият ти нямаш грях, който е трябвало да бъде изкупен от детето ти? Това, което не получихме от Господ, ще го получим от медицината.

— Тоест нова фаза на Договаряне, но този път — е науката.

— Да, със съответното ѝ обожествяване. Болницата в Шеба е най-добрата в света! Професор Ной — какво съвпадение на имената — е най-великият! Намираме връзка е него и заминаваме за Тел Авив. След два месеца си даваме сметка, че няма никакъв напредък и никаква гаранция за такъв. Не само за бърз, но и за какъвто и да е напредък, когато и да било. Никакви гаранции! И изведнъж се изправяме пред пълна безизходица. Всъщност на този етап аз съм отпаднал от «ние», защото съм си позволил да посетя Божи гроб и да не споделям страстта по охулване на Господ.