Георги Томов - Розариум

Медицинската сестра се приближава на бегом и забива спринцовка с успокоително в рамото на жената. Изчакват, докато мускулите ѝ се отпуснат напълно. Кристина е уморена, но доволна — нейната задача е приключена, от тук нататък ще поемат лекарите. На тръгване се заглежда в лицето на болната и то сега изглежда точно като това на майка ѝ.

Случилото се минаваше през главата ѝ отново и отново, като самостартиращ се видеоклип. Не разбра кога е заспала. Събуди се плувнала в студена пот — в съня ѝ преживяното изглеждаше безкрайно по-истинско, отколкото в спомените. Навън просветляваше. Тя се измъкна от леглото и излезе. Селото бе спокойно, някъде далеч излая куче. Всеки момент щяха да се обадят и петлите. До пет часа имаше още време. Кристина се върна в къщата и след кратко колебание дали да не се сгуши до Бранко на спалнята, се отпусна на одъра.

Събудих се през нощта, откъм леглото на Кристина се носеха тихи стенания. Трябваше ми известно време, за да разбера, че сънува. Всеки има своите кошмари, какви ли бяха нейните? Докато се чудех дали да не използвам повода, за да отида при нея и да я взема в обятията си, тя се разбуди, стана тихо и излезе навън. Стиснах очи и юмруци — точно в този момент не трябваше да се поддавам на импулсите си.

За втори път тази седмица изпускаше сутрешната си йога. Часовникът показваше почти девет. Този одър е прекалено твърд, как ли се е мъчил Бранимир цяла седмица? Кристина се ослуша за равномерното му дишане, но от другата страна на оджака не идваше никакъв шум. Тя вдиша дълбоко от аромата на афтършейва му, останал върху възглавницата. Неусетно ръката ѝ се мушна под широката тениска, започна нежно да гали дясната гърда, а после да пощипва зърното, все по-настойчиво. Пръстите на другата се плъзнаха по гладкия пубис. Усети влагата в себе си, слабините ѝ пулсираха. Възбудата беше толкова силна, че само няколко докосвания я деляха от кулминацията. Заби нокти в кадифената кожа от вътрешната страна на бедрото си и прехапа устни, за да не извика. «Остава и да мастурбирам с мисълта за мъж, когото познавам едва от седмица…» Какво ще стане, ако ей сега отиде и се мушне под завивките му? В края на краищата това там е собствената ѝ спалня! «Този мъж направи тази къща да мирише и да се усеща като дом» — мисълта се шмугна неканена в съзнанието ѝ. Бранимир се показа откъм кухнята:

— Идвай, направил съм закуска и кафе.

Кристина се стресна, но бързо се овладя:

— С тези охлузвания по физиономията приличаш на некадърен боксьор. Ако не ги наложим с лук, ще станат морави отоци.

— Нищо де, ще казвам, че са смучки.

— Изчезвай, гола съм.

След закуска Бранимир пожела да се разходят извън селото. Тръгнаха нагоре по застланата с калдъръм улица, подминаха последните къщи и поеха по коларския път през буковата гора:

— Да ти кажа, не мога да стоя спокойно долу, като знам колко работа има по къщата. Поне да бях довършил втората баня. Може би по-късно днес…

— Глупости, нали се видя вчера — влачихме се до църквата и обратно като родопска песен.

— По-точно ти ме влачеше. Знаеш ли какво си мисля — за това единение на противоположностите в гравюрите — Мъжът и Жената, Денят и Нощта, Слънцето и Луната — дали пък не става дума за помиряването на различните начала в едно същество?

— Има такива трактовки. Най-вече за анима и анимус — един от архетипите на Юнг. Анима е женският аспект на колективното не съзнавано на мъжете, а анимус е мъжкият в колективното не съзнавано на жените.

— С една дума — «Борба и единство на противоположностите».

— О, значи освен с «левове — валута — левове прим» си запознат и с диалектическия материализъм.

— Че кой не знае Маркс-и-Енгелс, кой не е чувал за него. Не забравяй, че освен на ВИФ съм възпитаник и на едноименния университет, нищо че се бяха преименували. Все същите вехти авторитети с идеи от времето на политическите динозаври. Идеше им да ме разкъсат, като им говорех за теорията на конвергенцията и постиндустриалното общество — той спря стъписан: — Май в момента изпитвам дежавю — конвергенцията е точно взаимно проникване. Абе, какво става, напоследък имам дежавю след дежавю! Предишното беше, като ти споменах онзи разговор за Феникса — там също ставаше дума и за Юнг с неговото птиче, а и за Колективното съзнание на Вселената.

«Конвергенция — взаимно проникване. Дежавю след дежавю. Абе, той на какво точно казва дежавю!!» — Кристина едва сдържа смеха си.