Георги Томов - Розариум

— И как реагира професорът, след като и при новата власт никой не му обърна внимание?

— Не измени на себе си и не обвини никого. Прие, че не е живял в подходящото време и на подходящото място. Всъщност професорът никога не бе гледал на себе си като на представител на истинския елит. Кажи ми повече за Ефросина.

— Много интересна жена. От белогвардейски род по майчина линия — всяваше страх и респект. През лятото, вместо да дивея из квартала, ме пращаха в София, а там се правеха диктовки, решаваха се задачи и се четяха книги. Настояваше да обсъждаме това, което съм прочел, но не го правеше като даскалица, а неусетно ме увличаше в спор, изслушваше ме, приемаше или отхвърляше моите аргументи, но важното е, че ме провокираше да мисля. И някак си неусетно стигахме до предложение за следващото четиво.

— Била е за теб това, което професорът беше за мен.

— Да, била е най-важният ми учител, без да съм го осъзнавал. Но моят истински гуру се появи няколко години след смъртта ѝ, така че постът беше вакантен. Като се замисля, той наистина има нещо общо с твоя професор. Последния път, когато му бях на гости, ме изненада с нов «конструкт» на света, а масата му беше в абсолютен безпорядък.

— Понякога представителите на истинския духовен елит са точно такива — просто са над нещата.

Кристина се изправи и изтупа полепналите отзад по светло сините ѝ дънки дървесни частици. «Само да не каже сега нещо от сорта на «какво страхотно дупе», че ще отиде по дяволите цялата ми интуиция…» — мина ѝ през ума, преди да поеме бавно по пътя.

— Покрай случилото се с Рая започнах да се интересувам от граничните състояния — Бранко я настигна. — Границата между живота и смъртта; между науката и Бог; нормалното и патологията; доброто и злото… Предполагам, че човек започва да си задава подобни въпроси, когато се изправи очи в очи със смъртта, не задължително собствената. Мисля си, че смъртта е вторият по значимост подарък от Бог за хората. Странно, но сме склонни да му благодарим единствено за живота. Не си даваме сметка, че за да сме вечни, трябва да сме константни, да не се изменяме. А това би означавало да сме само материя, без дух. Ерш — да не осъзнаваме, че сме живи.

— О, мисълта за смъртта присъства във всеки момент от живота ни. Първоначално е неосъзнат страх — като малки всички се страхуваме от тъмното, от високо, от змии, от мишки. Клаустрофобията също е страх от смъртта, свързана е с представата за ковчег и гроб. Всичко това е «колективно не съзнавано» — едва ли много деца са имали реални изживявания, заплашващи живота им. След време страховете стават осъзнати, защото си даваме сметка за възможните последици, когато — да речем — поставяме антена на покрива. Представяме си, че се подхлъзваме случайно и… Всички сме сънували такива кошмари, политане в бездната и прочее. При повечето хора страхът остава и те се стремят да избегнат опасни ситуации, но има и други, които обожават тръпката, пристрастени са към адреналина и сякаш искат да предизвикват смъртта, сякаш нарочно я търсят — алкохолиците, наркоманите, любителите на екстремните спортове.

— Слава богу, че съм нормален — въздъхна Бранко.

— А, то го има и при нормалните — филмите, книгите, желанието за сън, че дори и мързелът като форма на покой също са инстинкт към смъртта. Медитацията — също. Нирваната, освен просветление, пробуждане, единение с Бога, е и «угасване», все едно духаш свещ. Не съществуване, нищо, празнота, която според будистката философия е целта на живота.

— Животът е болезнен и изтощителен процес и най-вероятно за повечето хора страданието е повече от удоволствието, а смъртта обещава избавление.

— Той и Фройд чак в последните години на живота си е добавил «инстинкта към смъртта» към базовите инстинкти.

— Човек трябва да внимава с какви научни теории се забърква — поклати глава Бранко. — Чел съм, че Фройд умира в страшни мъки от рак на устата и е представлявал ужасяваща гледка — с прояден език, гангренозни рани по лицето, почернели страни.

— Самоубил се е — поискал е да му бият смъртоносна доза морфин. Лесно е да пожелаеш смъртта, ако си стар или болен.

— Умирам от страх, умирам от смях, умирам от срам, умирам от скука, умирам от кеф, умирам от яд, умирам от болка, умирам от рак, умирам от завист, умирам от гъдел… В тази връзка — значи Фройд не е зачитал правото на Господ да разполага с живота му.

— За Фройд — обясни Кристина — религията е масова невроза. Обсесивно социално състояние. От цялата шайка психолози май само трима са били на страната на религията — Юнг, Маслоу и Виктор Франкъл. Чувал ли си за Франкъл? Неговият метод се нарича «логотерапия».