Георги Полской - Рицари на фалшивите банкноти

Докато събираше материали за книгата, авторът се убеди, че дори жадната за сензации западна преса не информира много често читателите си за разобличаването на фалшификатори на пари. Тази сдържаност може да се обясни с факта, че с фалшифициране на пари се занимават не само никому неизвестни престъпници, а понякога и хора, облечени във властта на капиталистическите държави.

В света, където всичко се купува и продава, всички средства за забогатяване са добри. Освен това по пътя към богатството кората не се спират нито пред собствената си съвест, нито пред общественото мнение, нито пред силата и строгостта на закона. Няма нищо чудно, че един от най-бързите начини за натрупване на богатство е тайното фалшифициране на пари. То се практикува от различни авантюристи. Днес този тъй да се каже „бизнес“ придоби голям размах на Запад. Това явление се обяснява с редица причини и на първо място, колкото и да е странно, с научно-техническия прогрес. Престъпниците имат възможност да придобият (или да получат безплатно за определен срок) отлично съвременно полиграфическо оборудване, бои и всички други материали за изработването на фалшиви пари. И все пак главната причина за увеличаване на тези престъпления на Запад е валутната криза, която вече десетки години разтърсва и без това неустойчивото здание на буржоазната икономика. Невижданото досега покачване на цените, инфлацията и свързаното с нея спадане на курса на валутите на капиталистическите страни спрямо златото (това се отнася главно за американския долар, който някога беше „световна валута“ на капитализма) — всичко това води до по-нататъшно обедняване на масите, до нарастване чувството на неувереност на средната класа, до обща неустойчивост на стопанската система на капиталистическите страни. Оттук произтича и неизбежното следствие — увеличаването на престъпността на Запад, включително и на престъпленията, свързани с фалшифицирането на пари.

От друга страна, финансовата криза, обхванала капиталистическия свят, породи стремеж да се притежават ценности, чиято стойност никога не се колебае, а непрекъснато расте. Това се отнася преди всичко за стремежа към придобиване на ценни метали, произведения на изкуството и нумизматични ценности. Днес антикварни и редки монети се търсят дори повече от злато. Разни мошеници се стремят да задоволят това търсене, като с поразително умение правят фалшификати на редки монети. „Продукцията“ им е с такова качество, че лесно я продават на познавачите и даже на музеите. Това, разбира се, не са фалшификатори на пари, защото те фалшифицират стари, излезли вече от обра-щение монети.

И най-сетне, има още едно обстоятелство, което води до увеличаване случаите на фалшифицирането на пари в капиталистическите страни. В наказателните кодекси на повечето държави са предвидени относително леки наказателни мерки за лицата, които фалшифицират чуждестранна валута. В някои от законодателствата не са определени достатъчно ясно и наказанията на лицата, които фалшифицират монети, вече излезли от обра-щение. Всичко това до голяма степен улеснява фалшифицирането на пари.

Дори от тази малка книжка читателят може да добие представа за това, как стремежът към натрупване на пари, характерен за капиталистическия свят, деформира и осакатява душите на хората, потъпква моралните и нравствените им качества и ги прави престъпници. Авторът е отделил голямо внимание на историята на фалшифицирането на пари в различните капиталистически страни и преди всичко в САЩ, защото там, в най-развитата страна от капиталистическия свят, се забелязват най-ясно пороците на капиталистическия строй.

Историята на тази находка е съвсем необичайна, въпреки че откритието е направено с най-обикновен плуг. В село Чухурюрд, Шекински район, Азербайджанска ССР, по време на оран в преобърнатия пласт земя намерили две тъмни металически кръгчета. Оказало се, че това са монети, които са били в обръщение по времето на могъщия партски цар Митридат I (около 123–87 г. пр.н.е.). Изследванията показали, че едната от монетите е фалшива и според археолозите е дори „варварско подражение“, т.е. груба фалшификация на монетите, сечени в древна Партия.

Още през VI век преди нашата ера фалшифицирането на пари взело такива размери, че в прочутите закони на Солон се предвиждало за това смъртно наказание. Оттогава датират и особените методи и начини за проверка дали сребърните монети, конто са в обръщение, са истински. Проверявали ги с нож. Остъргвали парченце от монетата и по нареза ясно личало дали тя е фалшива или истинска, защото престъпниците покривали металическите монети само с тънък слой сребро, за да изглеждат чисто сребърни. Но фалшификаторите намерили изход от положението, като сами правели нарез на фалшивата монета и го посребрявали.