Георги Полской - Рицари на фалшивите банкноти

Нещастният печатар, който не подозирал още за появяването на фалшиви пари, се заклел, че банкнотите на Потър са истински. Той се оплакал, че печатарската форма бързо се износва и че не винаги успява да улучи състава на боите. Потър великодушно простил на печатаря и му предложил да подпише декларация, че разликите във външния вид на парите се дължат само на неговото недоглеждане.

Потър „работил“ дълго, но в края на краищата и той бил разкрит. За това време обаче Потър толкова забогатял, че срещу огромната за това време сума от 10 000 фунт-стерлинги запазил не само живота си, но и достойнството си. Той успял да избегне позорния стълб, камшика, дамгосването и дори съхранил ушите си.

В тези далечни времена в САЩ се налагали следните наказания за фалшифициране на пари: отрязване на ушите, позорно клеймо „R“ на двете бузи (от „Rascal“ — мошеник), бой с камшик и привързване на позорния стълб за поругание. Позорният стълб бил широк дървен подиум, на който качвали престъпника и поставяли главата и ръцете му в правоъгълни дървени окови. В това неудобно положение той престоявал доста дълго време. Заканвали и надпис за пояснение. Всички тези наказания се налагали в различни комбинации с изключение на случаите, когато били определяни глоба или смърт. В последния случай виновните просто окачвали на бесилото.

Въпреки всичко бизнесът с фалшиви пари процъфтявал. Работата стигнала дотам, че през 1735 г. в щата Южна Каролина се наложило да изземат от обръщение всички пари на стойност 10 и 15 фунт-стерлинги, защото тези парични знаци били подправени, както писала тогавашната преса, от „разни дяволски личности“, а и никой вече не бил в състояние да отличи истинските от фалшивите пари. Сред „дяволските личности“ имало представители на всички социални групи, в това число преуспяващи търговци, духовни лица, лекари. Историята е запазила само едно име на фалшификатор от „низините“ на американското общество — негъра Цезар Фрик.

Интересно е да се отбележи, че с фалшифициране на пари се занимавали и жени. В началото на XVIII в. в Ню Йорк били арестувани 7 жени, в Кънектикът — 2, в Ню Хемпшир — 1, в Пенсилвания — 7. Кетрин Джонсън, Фрилав Липинкот и Мери Батъруърд като най-талантливи дори влезли в историята.

Мистър Джон Батъруърд, собственик на малка строителна фирма, бил известен в своя окръг като „мъжа на Мери“. В това нямало нищо чудно, тъй като младата му 30-годишна жена, майка на седем деца, умеела да печели хората, била енергична и находчива стопанка, упорита и амбициозна.

Работите на строителната фирма вървели добре, семейство Батъруърд винаги имало пари, но… Мери непрекъснато имала чувството, че нещо не стига, за да бъдат напълно щастливи. И това, разбира се, били пари, още пари! Но как да се сдобие с пари в глухите покрайнини на провинция Роуд Айлънд, където няма находища на злато или елмази? Ала Мери не била от онези, които чакат благоволението на небето със скръстени ръце.

Един ден тя се затворила в кухнята и дълго не излязла оттам. После извикала и брат си Израел Пек и двамата дълго си шушукали нещо. В това време плачът на гладните деца огласял цялата къща. Най-после вратата на кухнята се отворила и се появила майка им с димящо гърне в ръце. Докато децата утолявали глада си, Израел изтичал за гъши пера и черна боя. Вратата на кухнята отново се затворила…

Вечерта, когато децата си легнали, в кухнята се събрал „семейният съвет“. В него участвували Джон, Мери, братята й Израел, Стивън и Николас и жената на Николас — Ханна. Отначало всички слушали внимателно разказа на Мери за това, как е успяла да направи фалшиви пари без помощта на клише. Тя забелязала, че боята на новите книжни пари от 5 фунта на провинция Роуд Айлънд не изсъхва бързо. Тогава Мери взела влажно муселиново платно, сложила го върху банкнотата и започнала да глади отгоре с топла ютия. Рисунката от банкнотата ясно се отпечатала върху материята. След това тя наложила плата върху чист лист хартия и с още по-гореща ютия се опитала да „препечата“ изображението. Получило се доста добро подобие на банкнота. Платнената „матрица“ се изгаряла, а лошо отпечаталите се детайли дорисували с гъши пера и бои.

Фирмата „Мери Батъруърд и К°“ заработила с пълна сила. Братята приготвяли гъши пера с различна дебелина и дорисували по-простите детайли на обратната страна на банкнотите, а Мери и Ханна „гладели“ и подправяли орнаментите на лицевата страна на банкнотите. Парите, които правела тази „фирма“, се разпространявали от строго подбрани доверени лица. Сред тях бил и… помощникът на шерифа. Заслужава да се спомене, че Мери продавала парите на разпространителите за половината от номиналната им стойност.