Георги Полской - Рицари на фалшивите банкноти

Във Франция през тази епоха най-често се заемали с фалшифициране на пари знатни хора, благородници. Между тях често имало и жени. В продължение на седем години графиня Жана де Болон е Оверн правила фалшиви пари в родовия си замък в Тулуза. „Монетният двор“ се намирал в подземието на замъка, а със сеченето на парите се занимавали две доверени й лица. Графинята сама държала ключа от вратата, която водела към подземието, и винаги присъствувала по време на работа, защото се страхувала, че доверените й лица могат да правят монети и за себе си. През 1422 г. те все пак били разобличени и арестувани заедно с графинята.

Според енциклопедия „Британика“ през 1562 г. в Англия за фалшификаторите на пари били въведени нови наказания: глоба, позорен стълб, отрязване на ушите и носа. Освен това фалшификаторите били осъждани на доживотна каторга. Изобщо, както пише в своята книга „Фалшификацията“ С. Коул, археоложка и изкуствоведка, през XVII—XVIII век незаконното сечене на пари в Англия било нещо обикновено. Понякога дори в банките не можели да определят кои пари са истински и кои фалшиви. А пък и истинските пари се правели толкова небрежно, че не било никак трудно да се фалшифицират. Така било до 1844 г., когато със специален закон бил установен строг ред при сеченето на пари и били въведени строги изисквания за качеството им.

Интересно е да се отбележи, че във всички случаи, когато ставало дума за мерки срещу фалшифицирането на пари, най-ревностни съдници били духовниците. Впрочем това не е чудно, тъй като църквата получавала от паството богати дарения и никак не й било изгодно да пълни хазната си с фалшификати.

В другите страни нещата също не вървели по-добре. Например фалшифицирането на пари в Русия през XVII в. се превърнало в истинско бедствие. Появили се огромно количество фалшиви медни пари. Както твърди Н. Полетаев в „Журнал министерства юстиции“ (февруари 1864 г.), през XVII в. били екзекутирани 7000 фалшификатори на пари, а на 1500 отрязали ръцете. По времето на царица Анна Йоановна имало толкова фалшиви пари, колкото и истински.

Наистина след като започнали да се печатат книжни пари, настъпило временно затишие, но скоро започнали да фалшифицират и тях. Ето как се характеризира обстановката в страната в един правителствен указ от 1771 г.: „Стана ни известно, че в санктпетербургската банка за замяна с държавни асигнации са постъпили няколко подправени асигнации, т.е. от 25 рубли преправени на 75 рубли (!) така, че цифрата 2 и написаното с думи «двадесет и пет» са изтрити и вместо това е написана цифрата 7 и словесно думата седемдесет. При това банкнотата е така внимателно подправена, че на пръв поглед, ако не сте предупредени, е трудно да се забележи“. Със същия указ се заповядва да се изземат всички асигнации на стойност 75 рубли и занапред да не се пускат в обръщение.

В епохата на феодализма циркулацията на пари между отделните държави била доста ограничена. Новият капиталистически строй с промишлената революция, с рязкото разрастване на международната търговия и бързото преминаване на огромни парични суми от една държава в друга спомогнал за невиждан дотогава разцвет на фалшифицирането на пари. Преди всичко това се отнася за Съединените американски щати, където неудържимата страст за забогатяване, присъща на аморалната атмосфера на цялото капиталистическо общество, била доведена до краен предел. Дори един от американските буржоазни историци Лин Глезер като подзаглавие в книгата си „Фалшифициране на пари“ поставил: „Историята на американския път за забогатяване“.

В този смисъл историята на фалшифицирането на пари в САЩ е драматичен разказ за безкрайната гонитба на златния телец, която разлага нацията, за това как хиляди, десетки хиляди хора, които жадуват да натрупат пари, се вливат всяка година в огромната армия от престъпници.

Ще разкажем за това по-подробно.

Американската историография твърди, че корените на така наречената „свобода“, характерна за американския начин на живот, са дълбоко в мрачната епоха, когато подтисканите от феодалномонархическия строй и гонените за религиозните си убеждения хора напускали Европа и масово се преселвали в Новия свят, където в мир и съгласие полагали основите на тази американска свобода.

Съединените американски щати съществуват като държава от 4 юли 1776 г., когато на Континенталния конгрес била приета Декларацията на независимостта. Фактически обаче историята на САЩ води началото си от организираното заселване на европейците в Новия свят, т.е. от края на XVI и началото на XVII в. Държавата се раждала в обстановка на кървави и изтребителни войни с индианците, безпощадна експлоатация на черпите роби и непрекъснати междуособици.